Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.Т срещу решение № 4754 от 12.07.2018 г. по административно дело № 2472/2018 на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед с рег. № 3384з-101/16.02.2018 г. на Заместник – началника на 09 Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - Заместник – началника на 09 Районно управление( РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, като същото е и правилно.

Съдът е изяснил спора по същество, като след извършената пълна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на оспорената пред него заповед приема, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Правилен е изводът, че заповедта е постановена от компетентен орган – с оспорената заповед на служителя е наложено наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР „порицание“, което съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) може да бъде налагано от служител на висши ръководни и ръководни длъжности, като заместник – началникът на РУ – СДВР безспорно заема ръководна длъжност.

Неоснователен е доводът, че същият в хода на дисциплинарното производство е бил дисциплинарно разследващ орган. В конкретния случай, както правилно е прието от първоинстанционния съд не е провеждано дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ЗМВР, тъй като не се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 ЗМВР. При това в случая е следвало да бъдат спазени предвидените в чл. 205 и чл. 206 ЗМВР. Цитираните разпоредби предвиждат, че наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител (чл. 206, ал. 4 ЗМВР), като за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване (чл. 205, ал. 2 ЗМВР). От така цитираната нормативна уредба следва еднозначен извод, че в случаите на образуване на дисциплинарно производство за нарушения на служебната дисциплина, извън категорията на посочените в чл. 207, ал. 1 ЗМВР задължението да установи всички факти и обстоятелства относно извършеното, чрез събиране на съответните доказателства е именно на дисциплинарно наказващия орган. Наведените от касатора доводи в тази насока са относими в производство, образувано по реда на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, в което предвид тежестта на предвиденото наказание законодателят е предвидил специален ред. Освен това извършената проверка въз основа на заповед № 3384з-394/17.10.2017 г. на Началника на 09 РУ от комисия, оглавявана от заместник – началника на 09 РУ, който е издател на оспорената заповед, приключена със справка № 3384з-28075/18.12.2017 г. не е част от проведеното дисциплинарно производство, а е поводът за образуването му. Същото е образувано с разпореждането на Началника на 09 РУ от 18.12.2017 г. по т. 2, а оспорената заповед е издадена на 16.02.2018 г. – т. е. в рамките на два месеца от образуването, при което очевидно е спазен срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, предвиждащ задължение на органа да издаде заповедта в двумесечен срок от откриването му – т. е. след приключване на дисциплинарното производство, предвид разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР.Дарното наказание е наложено на Тръпчев за това, че през периода 01.01.2016 г. до 17.10.2017 г. не е отработил общо 109 преписки, всички с изтекъл срок на отработване. От приложената справка е установено, а и не се спори от жалбодателя, че към момента на даване на писмените му обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМВР преписките, описани в справката, за неприключването, на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност не са приключени, при това към момента на издаване на заповедта не е изтекъл и едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Обоснован и правилен е и изводът, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за нейната форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Противно на наведените доводи в касационната жалба от съдържанието на заповедта се установява както времето, така и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а обстоятелството, че не са посочени законовите норми, регламентиращи сроковете на приключване на преписките не може да бъде прието за съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на заповедта, доколкото съгласно длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Тръпчев, връчена му на 22.05.2015 г. е налице детайлизирано посочване на задълженията му да познава нормативните документи, свързани с изпълнение на служебните му задължения. В тази насока следва да бъде съобразен и факта, че служителят в хода на дисциплинарното производство не е оспорил факта на констатираното нарушение на служебната дисциплина.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбодателя следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4754 от 12.07.2018 г. по административно дело № 2474/2018 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А.Т, с [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.