Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Красен М. К. срещу решение № 276/19г., постановено по в. гр. д. 292/19г. на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му срещу С. М. С. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за гледане и издръжка, сключен на 01.04.1997г. и оформен в нот акт №44, дело №1100/97г. на ШРС, с който М. К. М. и Р. С. М. (починали съответно през 2015г. и 2016г.) са прехвърлили собствения си недвижими имот апартамент №4, находящ се на ет. 2 в сградата на [улица] [населено място] на децата си Красен К. и С. С. срещу задължение да ги гледат и издържат.

За да отвърли иска въззивният съд е приел, че издръжката и гледането е била общо задължение на ищеца и ответника, а престацията е неделима и всеки длъжник дължи престация в пълен размер. Точното изпълнение на един от длъжниците освобождава останалите, поради което не може да се иска разваляне на договора заради неизпълнение на освободените от задължение длъжници. Съдът е приел за установено, че задължението за гледане и издръжка е изпълнено точно, в пълен обем.

В касационната жалба е изложено становище, че съдът неправилно е приел от фактическа страна, че ответникът С. С. е изпълнила задълженията си по договора, а от правна страна неправилно е приложил правилата за солидарните длъжници, уредени в чл. 123 ЗЗД между ищеца и ответника. Доводите са, че е дадена вяра на показанията на една група свидетели, вместо на друга, а по второто касационно основание се навежда аргумент, че договорът е сключен с оглед личността на длъжниците, поради което правилата на пасивната солидарност не се прилагат.

В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да прецени по отделно и в съвкупност всички доказателства по делото, както и да обсъди доводите на страните? Какво е съдържанието на насрещните права и задължения по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка? Как се разпределя тежестта на доказване? Кои са релевантните факти по иска за разваляне на договор за гледани и здръжка?

Според касатора съдът не е преценил по отделно и в тяхната съвкупност доказателствата, по конкретно свидетелските показания относно изпълнението на договора от страна на ответника. Съдът не конкретизирал задължението на ответника да дава издръжка и да гледа прехвърлителите. Не била разпределена правилно доказателствената тежест, тъй като ответникът следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнението на договора. А по третия въпрос ВКС следвало да даде тълкуване на правната норма, тъй като според касатора обема на задължението за издръжка и гледане се определя след тълкуване на волята на страните по договора.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, тъй като поставените въпроси не обуславят изхода на спора. Съгласно т. р. №1/10г. на ОСГТК за да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и те са обусловили правните му изводи. В случая въззивния съд е приел, че задължението за издръжка и гледане е изпъленно от ищеца, каквото е и неговото твърдение още в исковата молба, поради което ответницата е била освободена от задължението си по договора. Поради това въпросът за това дали ответницата е изпълнила задължението си по договора и доказателствата за това, са били ирелевантни за въззивния съд. Дори да се приеме, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, това обстоятелство не би променило изхода на делото, доколкото изпълнението на договора от ищеца води до освобождаване на ответницата от задълженията по договора.

Това тълкуване на нормата на чл. 129, ал. 2 ЗЗД е в съответствие със задължителните тълкуване, направено с т. р. №6/12г. на ОСГК, според което ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото въпросите, поставени в изложението, не са обуславящи и не определят правните изводи на съда, то не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по - нататък не е необходимо да се изследва наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване - противоречие с практиката на ВКС или за уточняване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276/19г., постановено по в. гр. д. 292/19г. на Шуменски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.