Производство по чл. 290-293 ГПК.

И. А. Р. и Н. М. А., и двамата от [населено място] обжалват Решение № 446 от 05.04.2019 г по гр.В. д. № 176/2019 г. на ОС – Пловдив, в частта с която е потвърдено Решение № 446 / 31. 10. 2018 год. по гр. д. № 96/2017 г. по описа на РС – Асеновград по уважения иск на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. по чл. 67 ЗС. С касационната жалба на И. Р. и Н. А. се поддържа, че в обжалваната част въззивно решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което искат неговата отмяна.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. П. М. ( П. ), И. Г. А. и П. Г. М., заявен чрез адв. В. К. – Б. от АК – П., в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, претендират се разноски.

Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на И. А. Р. и Н. М. А. в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпросите: „Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?“ и „Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?“ след преценка на касационния съд, че от мотивите на съдебния акт на въззивния съд може да се направи извод за непълен отговор на поставените въпроси при дадените с т. 2 по ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС разяснения за момента, от които започва да тече срока на погасителната давност при неупражнено право на строеж.

С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. обжалват въззивното Решение № 446 от 05.04.2019 година по В.гр. д № 176/2019 година на ОС - Пловдив, в частта с която първоинстанционното решение е отменено по предявения при условията на евентуалност насрещен иск по чл. 72 ЗС и е постановено ново решение, с което същите - като ответници по иска са осъдени да заплатят на И. Р. и Н. А., сумата в размер 8 790, 62 лв.( осем хиляди седемстотин и деветдесет и о. 62 лв), представляваща увеличената стойност на имота. С тази касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, неправилно и необосновано, като се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация И. Р. и Н. А. чрез адв. Х. М. АК – П., в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване по касационната жалба на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. е допуснато след като касационният съд приема, че в хипотезата, когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88 ал. 2 ЗЗД. Те обаче черпят права от първоначалния суперфициар и затова не могат да бъдат в по-благоприятно положение от него, като в отношенията на страните следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6-74, както и на въпроса: за допустимостта на иска за подобрения, предявен от последващ суперфициар, който няма задължение да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот и този, на кого принадлежи правото да претендира (увеличената) стойността на подобренията – на суперфициаря, задължен по договора или на трето лице, което придобива от него като последващ суперфициар на правото на строеж? „ доколкото е видно противоречието на тезата, възприета с въззивното решение и тази, изразена с мотивите по Решение № 152/09.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на I – г. о. на ВКС, в насока, че „всяко парично вземане може да се прехвърля, така че владелецът - подобрител, който има вземане към собственика на вещта може да го прехвърлил чрез цесия на трето лице. С придобиване на вземането настъпва частно правоприемство и приобретателят може да го реализира като го предяви срещу собственика на имота, който е увеличил стойността си вследствие извършените подобрения“.

Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационните жалби основания за отмяна и в рамките на правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение № 446 от 31.10.2018г. постановено по гр. д.№ 96/2017 г. по описа на РС - Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на ищците да заплатят на ответниците сумата от 8 790.62 лева (осем хиляди седемстотин и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща увеличената стойност на имота и вместо това постановява ново решение, с което осъжда С. М., И. А. и П. М. да заплатят на И. Р. и Н. А. сумата от 8 790.62 лева (осем хиляди, седемстотин и деветдесет лева, и шестдесет и две стотинки), представляваща увеличената стойност на имота, като в останалата част, по първоначално заявения и уважен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 67 ЗС решението на първата инстанция е потвърдено.

За да постанови решението си по предявения ( с първоначалната искова молба ) иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67 ЗС, въззивният съд е приел, че при правото на строеж, учредено на 11.07.2007 г. с разрешение за строеж на сградата, издадено на 11.05.2007 г., строителството на сградата е следвало да започне от момента на разрешението, поради което и давностния срок по чл. 67 ЗС тече от тази дата.

Прието е, че с оглед влязлото в сила Решение № 412/02.12.2015 г. по гр. д. № 841/2015 г. по описа на РС – Асеновград, предвидената да бъде построена в имота сграда не е завършена в груб строеж в пет годишния срок /до 11.05.2012 г./, следователно това право е погасено по давност, а договорът за учредяване право на строеж и строителство е развален.

Решаващият съд е приел, че след като първоначалният титуляр на правото на строеж не може да го реализира поетапно, на приобретателя на това правото на строеж не може да се признае правната възможност да завърши строежа в по – дълъг от петгодишния срок, тъй като той придобива учреденото на първоначалния титуляр право на строеж и за него не може да тече нов срок.

Решаващият състав е приел, че срокът по чл. 67 ЗС, в който следва да се упражни правото на строеж започва да тече в един и същи момент както за първоначалния така и за последващите титуляри, на които е прехвърлено това ограничено вещно право.

По отношение на предявения насрещен иск за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците са собственици на 15.72/69.90 идеални части от ПИ № 00702.524.104 по КК на гр. Асеновград на основание давностно владение, решаващият съд приема, че не са събрани доказателства, ответниците да са придобили посочените идеални части от имота въз основа на давностно владение за времето 25.02.2008 г. до 02.12.2015 год., когато е влязло в сила решението за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което и решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост следва да бъде потвърдено в тази му част.

По предявения при условията на евентуалност иск на И. Р. и Н. А., за осъждане на ищците по първоначалния иск да заплатят сумата в размер на 8 790, 62 лв. решаващият съд е приел, че суперфициарят - в случая И. Р. и съпругата му Н. А. имат правата по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец, тъй като правото на строеж е придобито на основание годно да го направи собственик и при уреждане на правоотношенията със собственика на земята следва да бъдат да намерят разясненията дадени в т. 4 на ППВС 6-74, според която, в аналогични хипотези, отстраненият от имота по съдебен ред суперфициар следва да получи сумата, с която е увеличена стойността на имота, поради което въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на първата инстанция и е постановил ново, с което искът е уважен в посочения размер, приемайки, че именно последващите суперфициари имат правото на тази претенция за подобренията.

По изведените правни въпроси по касационната жалба на И. Р. и Н. А.

С дадените с ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения се приема, че правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица.

Принципно правото на строеж, като ограничено вещно право се учредява с договор или с административен акт, като по-често срещаната хипотеза е договорът, който по общото правило на чл. 18 ЗЗД следва да бъде сключен с нотариален акт. В съвременните условия се е наложила практиката собственикът на земята да сключва договор за учредяване на право на строеж за част от предвидените за изграждане обекти в бъдещата сграда със строител-предприемач, който поема задължение да я построи и въведе в експлоатация. При неизпълнение на задължението за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на земята може да развали договора по съдебен ред, с което ще отпадне правното му действие. Друго самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж е погасяването му по давност. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост на земята срещу суперфициара, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив.

С посоченото тълкувателно решение се приема, че „ при уважаването на иска, правото на строеж като погасено по давност ще се върне ( в смисъла на иманентно притежавано право или правомощие на собственика на терена) в патримониума на собственика на земята, като същият ще придобие собствеността и подобренията върху нея - изградените обекти или етажи съобразно принципа на приращението (чл. 92 ЗС ), защото правото на строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично.“ Ако в петгодишния срок сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за незавършените обекти.

С тълкувателното решение е даден и отговор на въпроса дали започва да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за титулярите на право на строеж - трети лица, ако изпълнение на обекта е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята, в смисъл, че „ако договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, не ще запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД, Доколкото третите лица в качеството си на суперфициари черпят права от първоначалния суперфициар, то срокът на погасителна давност не може да бъде друг, и те да бъдат в по-благоприятно положение от лицето - прехвърлител на ограниченото вещно право. Последващото прехвърляне не обвързва собственика на земята, затова правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния срок от учредяването на суперфицията. Ако този срок не е спазен и давността не е спирана и прекъсвана, правото ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята.

В мотивите на тълкувателното решение няма обстоен отговор на въпроса за правата, с които „разполагат суперфициентите“, но с оглед на логиката на изложението и приетите тези за исковата защита по чл. 67 ЗС, следва да се приеме, че същите винаги имат правен интерес да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС след като се приема, че за целия строеж правото на суперфиция е единно ограничено вещно право, което се погасява при неизпълнение на строителството в срок по договора и неупражняването на право на строеж за срок по-дълъг от 5 години, дори и суперфициентите да не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си “, доколкото именно по силата на договора за строителство това задължението е следвало да се изпълни от строителя,

По изведените правни въпросите по касационната жалба на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М.

Въпросите са поставени в рамката на конкретна хипотеза: когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица. На първата част от въпроса е даден отговор с разясненията на цитираното тълкувателно решение. В облигационните отношения на страните по договора, касаещи незавършения строеж или изграден конкретен обект, след като се приеме, че правото на строеж на този обект, поради нереализирано ( неупражненото ) в установения от закона давностен срок общо за всички обектите в обема на учреденото право на строеж е погасено ( без правото на строеж да се е трансформирало в право на собственост), без съмнение намерят приложение задължителните разяснения, дадени в ПП ВС 6-74, В основата на тези облигационни отношения е фактът на разместването на блага между имуществените сфери страните по договора за учредяване на суперфиция, т. е. владелецът - суперфициар и собственика на земята, настъпило в резултат на отпадналото правно основание поради което поетите задължения не са реализирани. Неоснователното обогатяване като източник на облигационни правоотношения предлага лицето, което се е обогатило в резултат на едно, без правно основание ( чл. 55 ЗЗД ), разместване на блага и получава в патримониума си имущество, което не му се следва ( чл. 59 ЗЗД ), да заплати на лицето, което е вложило труд, средства в резултат на което е увеличило стойността на чуждия недвижим имот, паричния еквивалент на това обогатяване, но само до размера на обедняването - арг. чл. 59 ЗЗД.

Законодателят изисква връзка на корелация между обогатяването и обедняването на страните по исковете за неоснователно обогатяване. Само при наличието на такава пряка връзка искът за подобрения, извършени в недвижим имот в хипотезата на погасено право на строеж (аналогично на развален договор или прогласена нищожност на договор за прехвърляне или учредяване право на собственост) следва да бъде предявен от онзи от суперфициарните собственици - първоначален или последващ, който фактически е извършил строителството и е вложил средства за тези подобрения, като, доколкото не може да получи уговорената насрещна престация, търпи обедняване. Обстоятелството, че съгласно договора за строителство последващият суперфициар няма задължение да изгради на свой риск и за собствена сметка сградата в недвижимия имот, но е реализирал строежа, му дава основанието на материално легитимирано лице по иска по чл. 59 ЗЗД, насочен винаги спрямо собственика, чиито недвижим имот е увеличил стойността си. В обичайната хипотеза, когато първоначалният суперфициар - строител е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж на конкретен обект, правото да се иска увеличената стойност би могло да се реализира от новия суперфициар само ако това вземане му е цедирано по надлежния ред, като ликвидно и изискуемо парично задължение на собственика, но правно основание не би могла да бъде иска за неоснователното обогатяване, в която насока са и сочените мотив по Решение № 152/09.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на I – г. о. на ВКС в смисъл, че „всяко парично вземане може да се прехвърля, така че владелецът - подобрител, който има вземане към собственика на вещта може да го прехвърлил чрез цесия на трето лице. С придобиване на вземането настъпва частно правоприемство и приобретателят може да го реализира като го предяви срещу собственика на имота, който е увеличил стойността си вследствие извършените подобрения“.

Собственикът на терена, след настъпване последиците на релевираната погасителна давност по чл. 67 ЗС, ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл. 92 ЗС, а владелецът – суперфициар фактически реализирал неприключилото до покрив строителство ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е извършил подобренията. За уреждане на облигационните отношенията със собственика на земята, в този хипотези, намерят приложение разясненията, дадени в т. 4 на ППВС 6- 74 и суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на имота.

По основателността на касационните жалби

Касационната жалба от И. А. Р. и Н. М. А., с оглед на дадения отговор на поставения, обусловил изхода на правния спор, материално-правен въпрос за моментът, от който тече 5-годишния давностен срока за упражняване на правото на строеж по см. на чл. 67 ЗС от трети лица, последващи суперфициари, срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67 ЗС, се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на от С. П. М. (П.), И. Г. А. и П. Г. М. и искане за признаване за установено, че И. А. Р. и Н. М. А. не са собственици на правото на строеж върху апартамент № 1, на четвърти етаж кота +9.00кв м., със ЗП от 94 кв. м., състоящ се от дневна, две спални, тоалетна, антре, кухненски бокс и две тераси, при граници: апартамент 2, стълбищна клетка, ведно с 12, 55 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с гараж № 1 на етаж първи на кота +0.00 нула със ЗП 16, 60 кв. м. при граници: гараж 2, жилищен вход, ведно с 2, 22% ид. ч. от общите части на сградата, ведно изба № 7 на етаж сутерен кота -1, 60 със ЗП 7, 10 кв. м., при граници изба 6, изба 8, коридор, ведно с 0, 95% от общите части на сградата, придобито с НА 43, том ІІ дело 423/2008 г. на СВ Асеновград, тъй като сградата за обекти, за които е учредено правото на строеж, не е завършена в груб вид и правото на строеж е погасено по давност.

Ищците - С. П. М. (П.), И. Г. А. и П. Г. М. са доказали твърденията си, че на 18.10.2006 г. са сключили с дружество „А. Ф“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот и учредяване право на стоеж, срещу задължение за построяване на жилищна сграда по отношение на ПИ *** по КК на гр. Асеновград. Доказали са, че в изпълнение на поетото от тях задължение по предварителния договор, на 11.07.2007 год., като собственици на недвижим имот, са прехвърлили на дружеството строител „Астрой – Финес“ ЕООД правото на собственост върху 69.90 идеални части от собствения им ПИ *** по КК на гр. Асеновград, като и са учредили на дружеството правото на строеж, в обема на описаните в т. 2 на НА 34, том ІІІ, дело 393/2007 г. бъдещи обекти. Няма спор, че срещу учреденото право на строеж купувачът - суперфициар „Астрой – Финес“ ЕООД е поел задължение да изгради със свои средства, труд и материали в срока по предварителния договор описаните в нотариалния акт обекти. Поради неизпълнение от страна на дружеството на сключения договор, с неприсъствено Решение № 412/ 02.12.2015 год. по гр. д. 841/2015 г. на РС - Асеновград, договорът за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване правото на строеж, срещу задължение за построяване на жилищна сграда, оформен с НА 14, т VІІ, е развален, като в мотивите е прието, че към 2015 година процесната сграда не е била завършена във вид на „ груб строеж“.

Няма спор, че ТД „Астрой – Финес“ ЕООД е прехвърлило на И. А. Р., по време на брака си с Н. М. А., по сделка по НА № 65/2008 година на СВ-гр.Асеновград, от дата 25.02.2008 година, 15.72/ 69.90 идеални части от недвижимия имот (ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Асеновград и правото върху апартамент № 1 на четвърти етаж кота +9.00кв м., със ЗП от 94 кв. м., състоящ се от дневна, две спални, тоалетна, антре, кухненски бокс и две тераси, при граници: апартамент 2, стълбищна клетка, ведно с 12, 55 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с гараж № 1 на етаж първи на кота +0.00 нула със ЗП 16, 60 кв. м. при граници: гараж 2, жилищен вход, ведно с 2, 22% ид. ч. от общите части на сградата, ведно изба № 7 на етаж сутерен кота -1, 60 със ЗП 7, 10 кв. м., при граници изба 6, изба 8, коридор, ведно с 0, 95% от общите части на сградата.

Защитата на ответниците - И. А. Р. и Н. М. А. се гради на възражението, че придобитото от тях правото на строеж не е погасено с изтичането на петгодишна давност, считано от 25.02.2008 г. доколкото ищците не са изпълнили строежа на приземен и първи жилищен етаж от сградата, с което са препятствали изграждането на останалите етажи на сградата и обекти в тях и давностния срок за реализацията на правото на строеж на четвърти етаж, не е започнал да тече от момента на издаденото разрешение за строеж.

Наред с тази защитна позиция по основния иск, И. А. Р. и Н. М. А. са предявили насрещен иск за признаване за установено по отношение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че собственици на 15.72/69.90 идеални части от ПИ *** по КК на гр. Асеновград на основание придобивна давност, чрез упражняване на добросъвестно владение от 25.02.2008 г. до предявяване на исковата молба с дата 18.01.2017 година, а при условията на евентуалност са заявили претенция за заплащане на сумата от 8 790.62 лв. представляваща увеличената стойност на имота на основание чл. 72 -74 ЗС, ведно със законите последици.

При данните по делото и изложените по-горе мотиви по поставените материално-правни въпроси, настоящият състав на касационния съд намира обжалваното решение на въззивния съд в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск и е прието, че И. А. Р. и Н. М. А. не са титуляри на правото на строеж на посочени обект - апартамент № 1 на четвъртия етаж и посочените принадлежности, придобито по сделка по НА № 65/2008 година от дружеството-строител в качеството на последващи суперфициари, за правилно и законосъобразно. Крайният правен извод е напълно в съответствие с дадените задължителни разяснения по цитираното тълкувателно решение в смисъл, че последващите суперфициарни собственици, който черпят вещното си право от първоначалния суперфициар не могат да бъдат поставени по отношение на давностният срок по чл. 67 ЗС в по-благоприятно положение от първоначалния суперфициар - прехвърлител на правото на строеж на конкретен обект, но в обема на първоначално учреденото единно право на строеж от страна на собствениците по отношение на техните права, установени от закона.

Правилният и обоснован фактически извод, че към 2015 година сградата не е завършена в „груб строеж„ почива на безспорните данни, установени и по време в производството по иска за разваляне на договора за учредяване на правото на строеж в полза на ТД „Астрой – Финес“ ООД. Същите са интерпретирани в контекста на задължителните разяснения по т. 2 на ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, поради което в тази обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Дори в частичната хипотеза на настоящото дело, изцяло следва да бъдат възприети като правилни изводите на въззивния съд, че „правата възникнали от последващи, извършени от суперфициара прехвърляния на част от това право, при неупражняването им се погасяват в същия срок, както и че частни правоприемници на суперфициара не могат да имат повече права от праводателя си, т. е правото на строеж трябва да бъде осъществено така, както е придобито – в петгодишния давностен срок, който е започнал да от един и същ момент за суперфициара по сделката за учредяване на суперфицията.

Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд досежно потвърденото решение на първата инстанция по отхвърления положителен установителен иск за собственост, заявен под формата на насрещен иск за признаване за установено, че И. А. Р. и Н. М. А. са собственици на 15.72/69.90 идеални части от ПИ *** по КК на гр. Асеновград на основание придобивна давност, чрез осъществено добросъвестно владение. Изводите на решаващият –въззивен съд за липсата на основание да се признае правото на собственост поради липса на доказания правно-релевантни факти, обуславящи последиците на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По тези съображения, в тази обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. е основателна.

Развалянето на договора за учредяване на суперфиция и за строителство, сключен по НА № 34/2007 год. от дата 11.07.2007 година, по съдебен ред без съмнение възникват многобройни облигационни отношения от една страна между собственика на земята и строителя, както и между строителя и последващия суперфициар И. Р. както е рамките на договорната гражданска отговорност, така и на база извъндоговорната отговорност за вреди или неоснователно обогатяване.

В рамките на предявения срещу собствениците на терена (ПИ с идентификатор ***) насрещен иск от И. Р. и Н. А. с правно основание чл. 72 ЗС, изводите на въззивния съд, че тези лица – ищци по насрещния иск, като страни по договора, оформен с НА № 65/2008 год. в качеството си на „владелци –подобрители на чужд имот „ могат да търсят правата си, произтичащи от неизпълнение на договора по отношение на неизградения апартамент и евентуалните вреди от това неизпълнение по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД респ. по чл. 189 ЗЗД, но не и да претендират увеличената стойност на имота срещу собствениците на терена поради отпадналото основание на база, на което е прехвърлено ограниченото вещно право на апартамента, поради това, че отговорността може да бъде реализирана само срещу „Астрой - Финес“ ЕООД, са правилни и законосъобразни.

За да бъде осъществена тази гражданска отговорност срещу собствениците на „подобрения недвижим имот“ от страна на последващият евинциран суперфициар ( в случая И. Р. и Н. А.) – то вземането на строителя за подобренията следва да им е цедирано по надлежния за това ред на закона, или същите – като последващия суперфициар, да са установили (доказали) в рамките на исковото производство, че е налиже встъпване в дълг ( по договора за строителство ) респ. са поели задълженията на строителя по договора за строителство, поради което обедняването в резултат на вложени средства и труд е за тяхна сметка – в техния патримониум, в която насока е и дадения по-горе принципен отговор на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване.

След като по делото не са събрани и липсват преки доказателства за обстоятелството, че именно обедняването, в резултат на влагане на средства и труд от страна на И. Р. и Н. А. в качеството им владелци на правото на строеж е реализирано в техния патримониум, то и не може да се приеме, че това обедняване е корелативно на обогатяването на С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М., като собственици на подобрения имот. Ето защо въззивното решение, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 72 ЗС, ще следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора и искът се отхвърли.

По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ГПК, състав на Върховният касационен съд - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ СИЛА въззивно Решение № 446 от 05.04.2019 г по гр.В.д. № 176/2019 г. на ОС – Пловдив, в частта с която е потвърдено Решение № 446/31. 10. 2018 год. по гр. д. № 96/2017 г. по описа на РС – Асеновград по уважения иск на С.П. М., И. Г. А. и П. Г. М. по чл. 67 ЗС срещу И. А. Р. и Н. М. А.

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 446 от 05.04.2019 година по В.гр. д № 176/2019 година на ОС - Пловдив, в частта с която е отменено Решение № 446/31. 10. 2018 год. по гр. д. № 96/2017 г. по описа на РС – Асеновград по предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 72 ЗС на И. А. Р. и Н. М. А.и е постановено ново решение, с което С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М., като ответници по иска, са осъдени да заплатят на И. Р. и Н. А., сумата в размер 8 790, 62 лв. (осем хиляди седемстотин и деветдесет и о. 62 лв), представляваща увеличената стойност на имота и вместо него п о с т а н о в и:

ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 72 ЗС от И. А. Р. и Н. М. А. срещу С. П. М., И. Г. А. и П. Г. М. за заплащане на сумата от 8 790, 62 лв.( осем хиляди седемстотин и деветдесет и о. 62 лв)., съставляваща увеличената стойност на подобрения чужд имот, като неоснователен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: