Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. М., срещу решение № 3080 от 08.07.2019 г. по в. гр. д. № 318/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2361 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 2080/2018 г. на Благоевградски районен съд за признаване за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Н. Х. Б. не дължи на „ЧЕЗ Е. Б“ АД 5 141, 23 лв. /пет хиляди сто четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 16.02.2018г. до 16.05.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2018 г. Делото е разгледано и решено от двете съдебни инстанции при участието на „ЧЕЗ Р. Б. АД като трето лице – подпомагаща страна.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон. Сочи се, че ответното дружество е доказало както основанието, така и размера на вземането си. Неправилно въззивният съд е приел, че следва да приложи чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. В случая не се касае за установена при външен оглед промяна в схемата на свързване извън СТИ, когато правилната схема на свързване може да се възстанови на място и в присъствието на органи на полицията, намесата е вътре в СТИ, което може да се установи само при лабораторна проверка, след като самият електромер се отвори, каквито правомощия имат само специалистите от независим държавен орган – БИМ.

Ответникът по касационната жалба Н. Х. Б., Б., оспорва жалбата.

С определение № 515 от 02.06.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., по отношение на който следва да се извърши проверка дали не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

В съдебното заседание, проведено на 29.09.2020 г., страните не са се явили и не са изпратили представители. На 28.09.2020 г. по делото е постъпила писмена защита от Н. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д., към която е приложена и молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Предвид вътрешноправния предмет на спора, липсата на хоризонтален директен ефект на посочените от молителя директиви, и с оглед факта, че значението и смисълът на посочените разпоредби и актове са толкова ясни, че не будят никакво съмнение, искането следва да се остави без уважение на основание чл. 629, ал. 3 ГПК.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г. о. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г. о., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

Настоящият състав на ВКС, III г. о., споделя даденото разрешение на въпроса, а въззивното решение е постановено в противоречие с него, тъй като въззивният съд е приел, че с отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, петчленен състав, считано от публикуването му в Държавен вестник на 14.02.2017 г., отпада изискването за документална обоснованост – предпоставка за започване на корекционно производство по нормативно установения ред и правила, респективно възможността за промяна в сметката на абоната за минал период, при условията на чл. 48 ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ.Пият нормативен акт се смята отменен занапред. В настоящия случай процесният период е след постановяване на цитираното решение на ВАС. Според въззивния съд доколкото проверката по реда на чл. 47 ПИКЕЕ е направена от ответника на 16.05.2018 г., когато този текст от закона е отменен, а чл. 48 ПИКЕЕ е приложим единствено при извършена проверка по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, само на това основание следва да се приеме, че ответникът не доказва правото си на вземане, произтичащо от корекционото производство по чл. 48 ПИКЕЕ.

С оглед дадения отговор на поставения по делото въпрос, в настоящия случай следва да се приеме, че ответникът е доказал по делото дължимостта на начислената сума – че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ правила процесната сума е начислена в правилен размер.

От констативен протокол №3022529 от 16.05.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен в присъствието на двама свидетели на Федерацията на потребителите и служител на МВР се установява, че на 16.05.2018 г. е извършена проверка на СТИ. Констатациите са, че липсва пломба на капачката на клемния блок на електромера, липсва пломба на тарифен часовников бутон, фирмените пломби от ляво и от дясно са манипулирани. Електромерът е демонтиран, като била извършена метрологична експертиза от БИМ. От фактура № [ЕГН]/31.07.2018 г. се установява, че сума в размер 5 141, 23 лв. е дължима от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ за периода от 16.02.2018 г. до 16.05.2018 г. От заключението на изготвената по делото съдебна техническа експертиза се установява, че цитираната в протокола на БИМ манипулация върху измервателната система на електромера представлява тотална промяна на електрическата му схема на измерване, водеща до неизмерване на 97% от преминаващата през него електрическа енергия. Описаното състояние водело до неточно измерване на ползваното в обекта на потребителя количество електрическа енергия. Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, но неправилно е приел, че от така установеното не следва извод за доказаност на вземането на ответника.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение. Въззивното решение трябва да се отмени, а предявеният иск за установяване, че ищецът Н. Б. не дължи на „ЧЕЗ Е. Б“ АД сумата в размер на 5 141, 23 лв., представляваща претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 16.02.2018г. до 16.05.2018 г., за която сума е издадена Фактура № [ЕГН]/31.07.2018 г., следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото на касатора се дължат направените съдебни разноски за трите съдебни инстанции в размер от 1015, 65 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приетите по делото платежни нареждания.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3080 от 08.07.2019 г. по в. гр. д. № 318/2019 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Б. отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Н. Х. Б. не дължи на „ЧЕЗ Е. Б“ АД 5 141, 23 лв. /пет хиляди сто четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 16.02.2018г. до 16.05.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2018 г.

ОСЪЖДА Н. Х. Б., Б., да заплати на „ЧЕЗ Е. Б“ АД, [населено място], 1015, 65 лв. деловодни разноски.

Делото е разгледано и решено при участието на „ЧЕЗ Р. Б. АД като трето лице – подпомагаща страна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

2.