Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на E. Асенов от [населено място], [адрес], чрез адв.. С, срещу решение № 4245 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2606/2018 г. по описа на Върховния административен съд-второ отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗС-3/02.01.2018 г. на Министъра на отбраната за изземване на недвижим имот.
Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество на спора.
Ответникът – Министърът на отбраната, чрез юрк.. В, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултко възнаграждение.
Ответникът – Изпълнителна агенция (ИА) „Военни клубове и военно – почивно дело“, чрез юрк.. В моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултко възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на E. Асенов против заповед № ЗС-3/02.01.2018 г. на Министъра на отбраната, с която е наредено изземване на недвижим имот частна държавна собственост, включен в жилищният фонд на Министерство на отбраната (МО), находящ се в [населено място], [адрес].
За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (в условията на заместване), в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие със закона.
Въз основа на представените по делото доказателства е приел за установено, че жалбоподателят е настанен в процесното жилище с договор от 14.01.1994 г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на МО. Към този момент Асенов е бил военнослужещ в поделение 22970. Впоследствие е издадена заповед № 1220/23.11.2000 г. на директора на ИА „Казармено жилищен фонд и разпореждане с имущество“, с която Асенов и 4 - членното му семейство е настанено в същото жилище. Със заповед № 403/04.12.2006 г. на началник поделение 22970 Асенов е отчислен от личния състав на поделението, считано от 04.12.2006 г., поради прекратяване на договора за кадрова военна служба. С едномесечно предизвестие изх.№ 12081/14.09.2017 г. жалбоподателят е бил уведомен, че сключеният с него договор за наем е бил прекратен. Предизвестието е било изпратено до жалбоподателя с обратна разписка върната с отбелязване „непотърсена“ с дата 18.09.2017 г. С протокол от 17.10.2017 г. служители при ИА „Военни клубове и военно – почивно дело„ е установено, че на същата дата е посетено жилището в което живее Асенов за връчване на предизвестието, но тъй като не е бил открит, копие от него е залепено на входната врата на ап. № 1, както и на информационното табло на входа на блока. С оглед обстоятелството, че жилището не е било освободено е издадена и процесната заповед.
При така установена фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразни са изводи на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. Правилно съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 80а ЗДС, имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.
По делото няма спор, че недвижимия имот находящ се в [населено място], [адрес], съставлява частна държавна собственост, съобразно Акт за ЧДС № 08676/09.09.2014 г. с предоставени права за управление на МО.
Видно от материалите по делото, с едномесечно писмено предизвестие изх.№ 12081/14.09.2017 г., Асенов е уведомен, че сключеният с него договор за наем от 14.01.1994 г. се прекратява, на основание чл. 27, т. 6 от цитираната по-горе Наредба № 3 от 19.08.1998 г., респективно на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/ от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО, поради прекратяване на договора за кадрова военна служба.
Заповедта за изземване е издадена в хипотезата на държане на жилище на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение на Асенов е прекратено и лицето не попада в кръга на правоимащите лица. Жалбоподателят е освободен от кадрова военна служба считано от 14.12.2006 г. След прекратяване на наемния договор имотът се държи на отпаднало основание. Следователно изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че спрямо жалбоподателя е осъществено материалноправното основание на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, е законосъобразен.
Неоснователни са доводите на касатора, че договорът за наем не е прекратен, поради неполучено едномесечно предизвестие. Действително предизвестието за прекратяване от 14.09.2017 г. до Асенов не е връчено чрез приложеното на л. 36 известие за доставяне-обратна разписка на "Български пощи " ЕАД, от 18.09.2017 г., тъй като върху него е отбелязано, че е "непотърсено". Съобщаването обаче е станало по реда на чл. 43, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на процесното жилище и на информационното табло на входа на жилищният блок, на 17.10.2017 г. в присъствието на Х.Й - живуща в ап. 2 на същия първи етаж и вход, където е ап. 1 на Асенов, видно от съставения протокол от 17.10.2017 г. (л. 37) от двама служители на ИА"Военни клубове и военно почивно дело", който не е бил оспорен. По този начин е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., предизвестието да бъде връчено на наемателя по реда на ГПК.
Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 47 ГПК в относимата редакция (преди изменението ДВ бр. 86/27.10.2017 г.) гласи, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В случая този ред е спазен и съобщаването за прекратяване на договора е редовно.
При така установеното, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че след като е отпаднало основанието за държане на имота, то оспорената заповед е издадена в съответствие със закона.
Обжалваното решение е правилно и при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателни са претенциите на ответниците по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да им бъде определено възнаграждение, в размер на по 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4245 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2606/2018 г. по описа на Върховния административен съд-второ отделение.
ОСЪЖДА E. Асенов от [населено място], [адрес] да заплати на Министерство на отбраната и на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ суми в размер по 100 /сто/лева за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.