Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП срещу Решение № 902 от 05.05.2016 г. постановено по адм. дело № 859/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615004543-091-001 от 06.01.2016 г., издаден от Й. Т. М. – възложила ревизията и Д. А. И. – ръководител на ревизията и двамата инспектори по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 166/24.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма], със седалище [населено място] е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в общ размер на 124 175, 76 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилни изводи на съда относно действителността на РА. Съдът неправилно е обявил процесния ревизионен акт за нищожен като е приел, че ревизията е следвало да бъде възложена по специално предвидения в ДОПК ред или по-конкретно в Раздел II „ Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски“, при наличието на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително в частта за разноските и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в писмени бележки и в съдебно заседание, иска присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е обявил Ревизионен акт № Р-16002615004543-091-001 от 06.01.2016 г. за нищожен. С този акт, на [фирма], със седалище [населено място] е вменена солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 от ЗДДС в общ размер на 124 175, 76 лв. За да достигне до това решение първоинстанционният съд е приел, че в случая, ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения РА, е проведено за период от 01.08.2010г. - 31.08.2010г., по отношение на който период за задължения по ЗДДС на дружеството е наличен влязъл в сила друг РА с № 261200528 от 18.05.2012 г. Съдът е счел, че с обжалваният ревизионен акт се прави изменение на вече изчислен в предходната ревизия данък, а съответно, изменение на задължение за данъци (в частност ДДС), определени с влязъл в сила РА (в случая РА с №261200528 от 18.05.2012г.), е допустимо единствено по специално предвидения за това ред в ДОПК - Раздел II “Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”, т. е. при наличието на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от кодекса. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор, което не е видно от приложените доказателства. Така мотивиран първоинстанционният съд, обявява ревизионния акт за нищожен. Решението е неправилно.

За разликата от общото ревизионно производство, реализирането на отговорност по чл. 177 от ЗДДС има някои особености. Пример за това е чл. 113, ал. 1 от ДОПК, съгласно който в заповедта за възлагане на ревизия се включват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. От друга страна, особения ред на чл. 177 изисква при посочване на този реквизит от заповедта за възлагане на ревизия, да се посочи и че, се установява отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задълженията на конкретен доставчик. Ревизираният период е периодът, в които спрямо получателят е осъществена доставката и данъкът е станал изискуем. Следователно дори спрямо отговорното лице да е извършена ревизия за този период това не е пречка да се извърши ревизия, защото тази ревизията се извършва за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС, а не установяване на собствени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В този смисъл, не може да става въпрос за възобновяване на вече приключило ревизионното производство, нито за изменение на задълженията за данъци, определени с влязъл в сила РА, както е приел АС Пловдив, а за отделно ревизионно производство. Само при вече извършена ревизия за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС на същото лице за същите доставки ще е необходимо да се премине по реда на чл. 133 от ДОПК.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане по съществото на спора, от друг състав. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 902 от 05.05.2016 г. постановено по адм. дело № 859/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване