Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] против решение № 1399 от 10.07.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2647/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 161400754/30.05.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 846 от 26.08.2014г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на доказателствата по делото. По същество се оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на установените с акта задължения по ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски.

Ответникът – [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представено по делото писмено становище на процесуалния му представител адв. И. И..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на [фирма], [населено място] са установени задължения по ЗДДС, в размер на 93043.87 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Й. - С. и сие СД, за данъчен период м. 12.2008г., С. Е. за данъчни периоди м. 07 и м. 09.2008г. и от А. Е. за данъчни периоди м. 12.2007г., м. 01, 04, 05, 07,...