Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), представлявана от юрк.. С, против решение № 4523 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 13488/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.
По поддържаните оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт поради липса на подлежащо на съдебен контрол административно волеизявление – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото.
Ответникът – [фирма], чрез адв.. П и адв.. В, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Ответникът - [фирма] не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С оспореното решение тричленният състав на ВАС е отменил Протоколно решение № 7 от 3 септември 2015 г. на КРС, с което е одобрен доклад на дирекция "Правно регулиране и общо правно обслужване" и дирекция "Техническо регулиране и електронен подпис", и е разпоредено изпращането на писма до [фирма] и до [фирма] съгласно приложенията към доклада, с които се дават задължителни указания на [фирма] да измени Условията, при които се предоставя взаимно свързване с обществена мобилна клетъчна мрежа на дружеството по стандарт GSM и предприятие, притежаващо разрешение за ползване на ограничен ресурс - номера за предоставяне на обществена телефонна услуга, като предвиди основания при настъпването на които предприятието - насрещна страна по договора за взаимно свързване да може да иска отпадане на задължението за предоставяне на обезпечения, и на посоченото право да съответства задължение на [фирма] да уважи така направеното основателно искане на предприятието. С процесното волеизявление [фирма] е задължена да публикува на официалната си страница в интернет горепосочените изменения в 7-дневен срок от получаване на писмото, с предупреждение, че при неизпълнение КРС ще образува производство по чл. 78, ал. 1 ЗЕС, както и ще ангажира административнонаказателната му отговорност.
За да постанови този резултат съдът е преценил, че жалбата на [фирма] срещу Протоколно решение № 7 от 3 септември 2015 г. на КРС е процесуално допустима като насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, засягащ пряко и непосредствено правната сфера на дружеството – адресат на задължителните указания на регулаторния орган. По съществото на спора е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на атакуваното протоколно решение, считайки че е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в ненадлежна форма. Приел е, че в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК волеизявлението на КРС не съдържа правното основание за издаването му, нито разпоредителна част, с която се определят задълженията, начинът и срокът за тяхното изпълнение. Според съда отсъствието на изискуемите реквизити от съдържанието на акта препятства съдебната проверка за съответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновано е заключение, че констатираните процесуални пороци лишават съда от възможност да извърши преценка дали произнасянето на Комисията е осъществено в производство по чл. 54 и сл. ЗЕС, правилата на което не са спазени. С тези мотиви тричленният състав е отрекъл законосъобразността на регулаторното решение. Решението е допустимо и правилно.
Проверяваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на оспорването.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението поради липса на годен за оспорване административен акт. Противно на тезата на КРС, настоящият касационен състав счита, че инициираният от [фирма] съдебен контрол е допустим, т. к. негов предмет е едностранно властническо волеизявление на административен орган, с което се създават задължения и се засягат права, свободи и законни интереси на конкретен адресат и чието неизпълнение е скрепено със санкцията на държавната принуда.
Обжалваният акт е постановен по сезиране на КРС от [фирма], с което въз основа на отрицателен отговор на [фирма] по искане на първото дружество за отпадане на предоставена от същото преди повече от 24 месеца банкова гаранция по договор от 10.05.2013 г. за терминиране на международни повиквания в мобилната мрежа на [фирма], поради липса на забавени плащания и на повишен кредитен риск, се претендира регулаторът да наложи на [фирма] въвеждане на обективни критерии за изискване на банкова гаранция и възможност за нейното отпадане за периода, в който съответните критерии не са налице. След обсъждане на изразеното от [фирма] становище по случая, искането на [фирма] е прието за основателно, като с обжалваното решение от 03.09.2015 г. КРС е дала задължителни указания на ответното дружество, свързани с изпълнение на наложени му специфични задължения, изисквайки привеждане на поведението му в съответствие с указанията в точно определен срок.
Видно от характера на спорното правоотношение, произнасянето на Комисията касае решаване на спорове между предприятия по смисъла на глава четвърта, раздел VIII ЗЕС. Атакуваният пред съда акт по същество обективира задължително предписание с предупреждение за неблагоприятните последици за монополния оператор при неизпълнението му. В този смисъл предмет на оспорване е волеизявление за прилагане на превантивна принудителна административна мярка, подлежащо на самостоятелен съдебен контрол по силата на чл. 35 ЗЕС.
Несподелима е тезата на касатора за необжалваемост на процесното протоколно решение, т. к. с него се давали само разяснения по изпълнението на задълженията на [фирма], произтичащи от друг административен акт – влязло в сила Решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС. Предписвайки на първоинстанционния жалбоподател конкретно дължими от него действия (във връзка с изпълнението на наложени му с Решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС специфични задължения за равнопоставеност), за чието неизпълнение в указания срок са предвидени санкционни мерки, включително ангажиране на административнонаказателна отговорност, административният орган е формирал засягащо правната сфера на [фирма] волеизявление, притежаващо белезите на индивидуален административен акт. Поради това, като е признал жалбата срещу него за допустима, тричленният състав на ВАС е приложил правилно закона.
Касационната проверка намира, че атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Фактите по делото са точно установени и по тях няма спор. С оглед подробното им описание в обжалвания съдебен акт липсва необходимост от повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция.
Законосъобразна и неоспорвана от страните е преценката на тричленния състав, че процесното протоколно решение е засегнато от съществени процесуални пороци, обуславящи неговата отмяна. Решаването на спорове между предприятия, в чиято хипотеза с оглед характера на правоотношението попада процесният казус, е форма на регулиране на електронните съобщения. В чл. 54 и сл. ЗЕС са регламентирани два вида регулаторна намеса на Комисията - съдействие за постигане на съгласие и даване на задължителни указания, за всяка от които е предвиден нарочен процесуален ред. Видно от доказателствата по делото, изискуемата от закона процедура по издаване на акт от категорията на процесния, не е изпълнена – няма данни за назначена специализирана комисия и за преведени от нея действия по събиране на доказателства и на становища от двете противопоставени предприятия, нито за проведена среща и изслушване на заинтересованите страни. Правилно е заключението на съда, че непосочването на правното основание за упражнената регулаторна намеса, прави невъзможна съдебната проверка на основанията по чл. 146 АПК. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага в какво производство и в изпълнение на кое свое правомощие органът се е произнесъл. Отсъствието на надлежна правна обосновка за обективирания в акта резултат препятства съдебния контрол по същество за съобразеността на административното решение с материалноправните норми и за съответствието му с процесуалните правила, и съответно води на извод за неговата незаконосъобразност.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4523 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 13488/2015 г. по описа на Върховния административен съд – седмо отделение. Решението е окончателно.