Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на сдружение [ЮЛ], [населено място], представлявано от адв.. З, против решение № 6193 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 13939/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез юрк.. З, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на сдружението срещу издадената от министъра на здравеопазването заповед № РД-01-248 от 27.10.2015 г., с която е отказано потвърждаване на представителността на организацията по смисъла на чл. 86б, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (ЗЗ).

За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на отказа, приемайки, че е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата форма и в съответствие с приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби. Преценил е, че заповедта е издадена след изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, при осигуряване правото на защита и участие на засегнатото лице в административното производство. Счел е, че актът притежава дължимите реквизити и е надлежно мотивиран. Правомерността на отказаното признаване на представителност на организацията за защита правата на пациентите тричленният състав е обосновал с неизпълнение от страна на заявителя на задължителното условие по чл. 86б, ал. 1, т. 3 ЗЗ - организацията да е национално представена чрез създадени областни структури на територията на цялата страна, приемайки, че по силата на чл. 4, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от Наредба № 48 от 9.09.2010 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации (Наредба № 48/2010 г., отм. ), издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 86в, ал. 2 ЗЗ, националната представеност се установява с представяне на: списък на областните структури с посочени адреси, в т. ч. и електронни адреси, телефони за контакт и имена на представителите на организацията на територията на всяка административна област на страната; утвърден от управителния орган на организацията график - приемно време по дни и часове, в което пациентите могат да се обръщат към обявените областни структури; декларации от лицата по т. 9 за съгласието им да бъдат представители на организацията на областно ниво. От доказателствата по делото, включително данните от извършени от органа проверки по места на верността на представената от сдружението за целите на процедурата информация, е изведено заключение, че в разрез със законовото изискване в много области жалбоподателят няма функциониращи чрез обявения координатор областни структури на посочените адреси или областният координатор няма обявено приемно време. Според съда, въпреки липсата на изрично нормативно предписание за поддържан офис от страна на представителя на организацията (областния администратор), присъствието му на обявения адрес в областния град и в приемното време по обявения график е наложително, за да се осигури целта на Закон за защита правата и интересите на всички пациенти. Формиран е извод, че непокриването на процесното изискване е пречка за признаване на сдружението за представителна организация за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, ал. 1 ЗЗ, поради което отричайки с атакуваната заповед претендирания статут, административният орган е приложил правилно материалния закон съобразно неговата цел. Решението е правилно.

Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Несподелимо е твърдението за игнориране на представените от сдружението документи в административната процедура (декларации от регионални представители и графици за приемно време). Наличието им по преписката е отчетено от съда, но с оглед данните, получени от извършените от регионалните здравни инспекции проверки на място за верността на декларираното, съдът обосновано е кредитирал фактическите констатации на длъжностните лица. Неоснователно е възражението за неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му - чл. 170, ал. 2 АПК. Следователно тежестта да докаже представителство в национален мащаб чрез създадени областни структури на територията на цялата страна се носи от жалбоподателя. В хода на съдебното производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи фактическите констатации на издателя на заповедта, респ. - водещи на друг правен извод, различен от възприетия от съда. Решението е надлежно мотивирано, спазени са изискванията на чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 АПК - към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Противно на оплакването на жалбоподателя, тричленният състав е извършил проверка на законосъобразността на акта на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. Поради това съдебният акт не е засегнат от процесуален порок.

Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорената заповед, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав.

Спорът по делото е очертан от противоречието в позициите на страните по въпроса има ли жалбоподателят функциониращи областни структури на територията на цялата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 86б, ал. 1 ЗЗ императивно условие за признаване на организации за представителни такива за защита правата на пациентите е същите да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна. Оспорваният административен акт е издаден при действието на Наредба № 48/2010 г. (отм.). Според легалната дефиниция на § 1 от Допълнителната разпоредба на отменената наредба, "областна структура" е място, офис или клон на организацията с обявено приемно време, през което пациентите могат да се обръщат за съдействие към представителите на съответната организация. От определението на понятието е видно, че за да отговаря организацията на заложеното нормативно изискване е необходимо присъствието на представителя на организацията (областния администратор) на обявения адрес в областния град и в приемното време по обявения график, за да се осигури целената защита на правата и интересите на пациентите. В този смисъл формалното наличие на областен координатор без обособено за целта място, на което да е обявено приемно време, не отговаря на § 1 от ДР и чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба № 48/2010 г. (отм.), респ. отрича изпълнението на критерия по чл. 86б, ал. 1, т. 3 ЗЗ.

Верен е изводът на тричленния състав, подкрепен изцяло от доказателствата по делото, за липса на изискуемите от закона областни структури на сдружението на територията на всяка административна област на страната. Прилагането на списък на регионалните представители с посочени имена, адреси (в т. ч. електронни) и телефони за контакт, не доказва удовлетворяване на процесното условие. Резултатите от извършените в съответствие с чл. 9, ал. 1 от наредбата проверки на декларираните от сдружение [ЮЛ] данни обуславят заключение за отсъствие в подробно изброените в атакуваната заповед области на реално функциониращи областни структури на посочените от жалбоподателя адреси или на обявено приемно време на определения областен координатор. От доказателствата по делото е видно, че в голяма част от декларираните от сдружението негови регионални структури няма обозначение на обявените адреси, не могат да бъдат намерени негови представители на място и по телефона, има закрити телефонни номера, а част от посочените представители отричат да са такива. Наличието на национална представеност на организацията по смисъла на закона не е самоцел, а има съществено значение за надлежното осъществяване на дейността, т. к. гарантира предоставянето от организацията във всички области на страната на съдействие на пациентите и пълноценна защита на техните правата и интереси. Правилна е преценката на съда, че сдружението не отговаря на основно нормативно изискване, поради което не са били налице предпоставките за признаване на пациентската организация за представителна по смисъла на чл. 86б, ал. 1 ЗЗ, а постановеният от компетентния орган мотивиран отказ по заявлението на жалбоподателя е материално законосъобразен и в съответствие с целта на закона.

Несъстоятелно е позоваването на касатора на решение № 8774 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12861/2014 г., т. к. същото е обезсилено с решение на петчленен състав на ВАС № 1949 от 22.02.2016 г. по адм. дело № 11721/2015 г. и производството по делото е прекратено, от една страна, а от друга – цитираният в жалбата съдебен акт не засяга § 1 от ДР на приложимата наредба. Неотносимо към казуса е и производството по адм. дело № 305/2016 г. по описа на ВАС, чийто предмет на оспорване са отделни разпоредби от действащата понастоящем Наредба № 8 от 19.11.2015 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации, като § 1 от ДР на същия подзаконов нормативен акт, дефиниращ идентично на отменения текст понятието "областни структури", е извън обхвата на инициирания съдебен контрол. В тази връзка, изходът от касационното производство по адм. дело № 9044/2016 г. на петчленен състав на ВАС няма преюдициално значение за разрешаването на настоящия спор, поради което претенцията на сдружението за прилагане на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е неоснователна.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6193 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 13939/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.