Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] – А. Г. В., от [населено място] против решение № 1382 / 07.07.2015 г. по адм. дело № 3036 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт № 261401646 / 30.06.2014 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 997 / 06.10.2014 г. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП и в частта за разноските. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 122 – 124а от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване, позовавайки се на недължимост, произтичаща от задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 122 - чл. 124а ДОПК с тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3 / 2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд досежно процесните задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2008 г. – 14.02.2011г..

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и...