Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Вл. Михайлов, в качеството му на пълномощник на Ю. И. Д. от [населено място], срещу Решение № 90 от 11.09.2015 г., постановено по адм. дело 102/2015 г. от Административен съд Ямбол в частта, с която е отхвърлена жалбата на доверителя му. Мотивира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита. Иска се отмяната на съдебния акт в тази част и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се поддържа искане за решаване на спора по същество.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрк. М. Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № 1552 от 29.05.2015 г. на Управителя на НОИ, с която на осн. чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) вр. § 4, ал. 2 ПЗР на ЗДСл и Решение № 136 от 14.05.2015 г., постановено по [населено място] № 6554/2014 г. от Върховния касационен съд Ю. И. Д. е бил назначен на длъжността „началник на сектор“ в сектор „Контрол по разходите на ДОО“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, в териториалното поделение на НОИ [населено място] с ранг ІІІ младши, като му е определено ниво на основната месечна заплата 18; степен на месечна заплата 4 и основна месечна заплата от 960 лв.

С решението, чиято отмяна се иска, заповедта е била отменена в частта, с която като правно основание за назначаването на г-н Д. е посочен чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). В останалата част, досежно определянето на ранг, ниво на основната месечна заплата, степен на основната месечна заплата и размер на основната месечна заплата, жалбата е отхвърлена.

За да мотивира този правен резултат съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 136 от 14.05.2015 г., постановено по гр. дело № 6554/2014 г. от ВКС жалбоподателят е бил възстановен на заеманата отпреди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност - „началник сектор администрация, секция „Контрол по разходите на ДОО” в отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ - Ямбол. Безспорно е също, че г-н Д. е подал в законоустановения срок и пред компетентния административен орган искане да заеме отново длъжността си, както и обстоятелството, че считано от 1.07.2012 г. тази длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение по ЗДСл.

Със заповед № 1552 от 29.05.2015 г. на Управителя на НОИ, връчена на лицето на 08.06.2015 г., Ю. Д. е назначен на длъжност ”началник сектор”, сектор ”Контрол по разходи на ДОО”, отдел ”Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ –Ямбол, с ранг III младши, ниво на основна месечна заплата 18, степен на основна месечна заплата 4 и размер на основна месечна заплата 960 лв.

В частта досежно посоченото в заповедта правно основание - чл. 12, ал. 1 ЗДСл, съдът е приел оспорването за основателно, тъй като този текст е неотносим за конкретния случай. Съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл_(обн. ДВ бр. 24/2006 г.), към който препраща нормата на § 85 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл (обн. ДВ бр. 38/2012 г.), когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизане в сила на акта лицето се назначава за държавен служител, ако същият отговаря на изискванията на чл. 7 ЗДСл и подаде заявление в 14 месечен срок от влизане в сила на нормативния акт. Съгласно § 4, ал. 2 ПЗР на ЗДСл в случаите по ал. 1 служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон, и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. При това положение нормата на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл, както и тази на § 75 ПЗР на ЗИД на ЗДСл изрично изключват приложението на чл. 12, ал. 1 ЗДСл Изводът на съда е, че оспорената заповед на Управителя на НОИ в частта, в която като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 12 ал. 1 ЗДСл е незаконосъобразна.

В останалата част жалбата е приета за неоснователна със следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗДСл при постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг съответстващ на минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) по чл. 2 ранг за съответната длъжност. В тази насока са и разпоредбите на § 85 вр. § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл, като изрично в § 85, ал. 2, т. 1 е посочено, че с акта за назначаване се присъжда определения в КДА минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителя притежава по-висок ранг. В случая за длъжността началник сектор КДА предвижда ранг „III младши“ и затова този именно ранг е бил определен на г-н Д. в заповедта за назначаване. Жалбоподателят не е представил доказателства да притежава по-висок ранг.

Основното месечно възнаграждение на служителя също съответства на нормативните изисквания - чл. 67 ЗДСл, като органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния му опит. Но при определяне на индивидуалното месечно възнаграждение на възстановения служител органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност в рамките на минималните и максимални размери по чл. 67, ал. 3 респ. определеният в Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение 1. С оглед длъжностното ниво на Д. - ръководно ниво 8, нивото на основната месечна заплата е 18, а с оглед чл. 9 от Наредбата степента на основната заплата е 4 (служителят към датата на назначаване има професионален опит надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години). Взета е и пред вид разпоредбата на чл. 67 ал. 5 т. 4 от ЗДСл.

С оглед на това, жалбата против Заповед № 1552 от 29.05.2015 г. в частта досежно определянето на ранг, ниво на основната месечна заплата, степен на основната месечна заплата и размер на основната месечна заплата, е приета за неоснователна и е отхвърлена. Решението е правилно.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен.

В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените възражения и доводи. Решението е постановено след обсъждане на релевантните за правния спор доказателства, доводите и възраженията на страните, като са изложени подробни аргументи, мотивиращи изводите на съда относно неоснователността на жалбата.

Изводът на съдебния състав за съответствие на заповедта в частта, в която на служителя са определени ранг, ниво и степен на основната месечна заплата и основно месечно възнаграждение с нормативните изисквания, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Основното месечно възнаграждение на Д. е определено съобразно изискванията на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, като в съответствие с нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация са отчетени нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит на служителя, а конкретният размер е съобразен с границите, предвидени в Приложение № 1 към Наредба за съответното длъжностно ниво и степен. Взети са предвид и доказателствата за получаваното от служителя възнаграждение преди уволнението, което е по-ниско от определението с оспорената заповед. Доказателства за придобит по-висок ранг на държавна служба не са представени, а и да са налице такива те не са сред релевантните критерии за определяне на заплатата.

Неоснователен е доводът за нарушаване на правото на защита на касатора. В случая не са необходими специални знания и опит при обсъждането на оспорените обстоятелства, тъй като те от една страна са законово регламентирани, а от друга са в кръга на оперативната самостоятелност на административния орган.

При този изход на правния спор претенцията на ответната страна а присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на посоченото в списъка на разноските, представен на осн. чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, което съответства на нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 11.09.2015 г., постановено по адм. дело 102/2015 г. от Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Ю. И. Д. от [населено място] да заплати на Национален осигурителен институт [населено място] разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева. Решението е окончателно.