Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на адв. Г. Г, в качеството й на процесуален представител на И. М. Д., срещу решение № 42/09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3714 по описа за 2012 г. на административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение (АУЗ) № 3422/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 198/23.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - [населено място].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация - директорът на ТД на НАП – [населено място], не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу АУЗ № 3422/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 198/23.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - [населено място], с който на И. Д. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 8 196, 29 лв. и лихви за забава в размер на 173, 23 лв. Органите по приходите са приели, че визираната в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка във връзка с чл. 189б от ЗКПО не възниква за ревизираното лице, тъй като тя е предвидена само за земеделски производители регистрирани като еднолични търговци.

Съдът е възприел изводите на органите по приходите, че физическите лица, подлежащи на облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, не могат да прилагат преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от с. з. Анализирал е разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 от ЗДДФЛ и е приел, че физическите лица, задължени или избрали реда на облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ се приравняват на ЕТ за целите на ЗСч и за определяне на облагаемия им доход. Съдът е счел, че соченото приравняване не се визира за целите на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от 3ДДФЛ. Поради което преотстъпването на данък е неприложимо по отношение на физическите лица регистрирани единствено като земеделски производители, но не и като еднолични търговци.

Настоящият съдебен състав намира, че решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

По делото страните не спорят по фактите. Спорен е останал единствено въпросът досежно по тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и приложението на данъчното облекчение по отношение на земеделските производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, а формират данъчната основа по чл. 28 във връзка с чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Тълкуването на съда, че адресат на държавната помощ и данъчното облекчение са единствено земеделските производители, които са регистрирани като еднолични търговци е неправилно. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ визира, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. При тълкуването на нормата се стига на несъмнения извод, че уточнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето и правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Съобразявайки цитираната норма, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, дори и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба.

Изложеното по-горе е в абсолютна кореспонденция с решението на Европейската комисия С (2011) 863 от 11.02.2011 г., което визира, че предоставяната държавна помощ, под формата на преотстъпване на данъка, се отнася до земеделските стопанства, а не до конкретна категория субекти (каквато е категорията на едноличните търговци). От изложеното следва, че правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - ЗП и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В същия смисъл е трайната практика на Върховен административен съд, а именно по адм. д. № 827/2013 г., I отд., № 5401/2013 г., № 7298/2014 г., № 12625/2014 г., № 14974/2014 г. и др.

Предвид горното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице няма право на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се посочи, че физическите лица, земеделски производители, които извършват дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не са сред лицата имащи възможност за ползване държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

В процесния безспорно е установено, че през 2011 г. ревизираното лице е земеделски производител на непреработена растителна продукция и за облагаемия си доход от тази дейност е формирало годишна данъчна основа по чл. 28 във връзка с чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. В резултат на последното и гореизложеното, лицето има право да ползва предвиденото преотстъпване в размер на 60 на сто от данъка за ревизирания период на 2011 г.

Като е стигнал до обратния извод и е отхвърлил на жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК водещо до отмяна на съдебния акт.

При този изход на спора атакуваното решение следва да бъде отменено и в частта на разноските присъдени в полза на приходната администрация, а на касатора следва да се присъди сума общо в размер на 965 лева, представляващи разноски сторени в двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 42/09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3714 по описа за 2012 г. на административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на И. М. Д. акт за установяване на задължение № 3422/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 198/23.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - [населено място], са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 8 196, 29 лв. и лихви за забава в размер на 173, 23 лв.

ОСЪЖДА териториална дирекция на НАП - [населено място] да заплати на И. М. Д. сумата 965, 00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.