Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Х. М, срещу решение № 1121/01.06.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3443/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 131301749/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място]. Доводите на касатора са за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на писмените доказателствени средства – фактури и счетоводни регистри при формиране на фактическия му извод за неосъществяване на доставките, по които с РА е отречено съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място], в писмена защита отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установените в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 42 404.35 лева и за закъснителна лихва в размер 13 069.29 в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и 12.2009; м. 05, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2010 и м. 01, 03, 06, 07 и 09.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет на доставките стоки – пилешки бутчета, пилешко филе, захар, олио, яйца, мариновани маслини,...