Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено като неправилно решение № 3301/15.05.2017г. по адм. д. № 10254/2015г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2528, 31лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2214-1404308-091-01/26.01.2015г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 2, 7 – 8, и 12.2013г. и м. 4.2014г., и в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2013г. 18 751, 78лв с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в посочените периоди по фактури на [фирма] и [фирма] с предмет консултански услуги, анализи и маркетингови проучвания, по фактури на [фирма] и [фирма] с предмет посреднически услуги и по фактура №263/31.05.2013г. на [фирма] и по фактура на [фирма] с предмет транспортна услуга на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени, а фактурата на [фирма] е с друг...