Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО).
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ч. от [населено място], [улица], ап. [номер], подадена чрез пълномощника му – адв. М., против решение № 4568 от 29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 486/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).
Касационната жалба съдържа бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени в съдебно заседание от 09.05.2017 г., на 25.07.2017 г. е депозирана молба от процесуалния представител на касатора, съдържаща доводи, поддържани и пред първоинстанционния съд, а именно: за нищожност на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт и за нарушение на процедурните правила по ЗМГО при издаването му.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство (ПВ) на Р. Б, чрез процесуалния му представител - юрк. Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], чрез адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ. за правилност на съдебния акт.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. А. Ч. срещу решение № 438 от 22.08.2013 г. на заместник-председателя на ПВ, с което на основание чл. 46, ал. 4 и 6 ЗМГО е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на марка рег. № [номер][марка], комбинирана, с притежател [фирма].
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган при условията на заместване на титуляра, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Наведен е извод, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО, както и тези на чл. 26, ал. 3 с. з., обуславящи заличаване на регистрацията на процесната марка. Въз основа на доказателствата по делото, включително постановените съдебните решения по спора за законосъобразност на решение № 142/3.05.2010 г. на председателя на ПВ за частична отмяна на регистрацията на марка рег. № [номер] [марка], с притежател С. А. Ч., за стоките от клас 02: бои, лакове, политури, грундове и безири, антикорозионни вещества, оцветители, вещества, предпазващи дървения материал от разрушаване съдът е счел, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО е неприложима. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 7 с. з., предвиждаща в случаите по чл. 26, ал. 3, т. 1 регистрацията да не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19. Според съда по делото не е установено недобросъвестно заявяване на марка рег. № [номер] [марка] от страна на нейния притежател – [фирма], поради което не е налице основанието по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Не са представени и доказателства за наличие на някой от елементите на фактическия състав по чл. 26, ал. 3, т. 5 ЗМГО.
С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата на Ч. срещу решение № 438 от 22.08.2013 г. на заместник-председателя на ПВ.
Атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен.
Обратно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал изводи по всички събрани доказателства и релевирани от страните доводи, обсъдил e обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, преценени на плоскостта на приложимото право, поради което оплакването за игнориране на твърдения и доказателствени искания е несъстоятелно. Съдебният акт е постановен след извършена цялостна служебна съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, като са изложени законосъобразни и обосновани съображения досежно валидността и законосъобразността на решение № 438 от 22.08.2013 г. на заместник-председателя на ПВ. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, обсъдени в решението.
Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Релевантните по делото факти са подробно описани в атакувания съдебен акт, поради което не следва да се възпроизвеждат повторно и от настоящия състав.
В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба АССГ е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав.
Несподелима е тезата на касатора за незаконосъобразност на оспорения акт, обоснована от доводите му за нищожност на решение № 366 от 23.10.2012 г. за възобновяване на административното производство на основание чл. 46а, ал. 3 ЗМГО. Касае се за отделен административен акт, по отношение на който за жалбоподателя е съществувала правната възможност да го обжалва, в случай, че го е считал за незаконосъобразен. Доказателствата по делото за редовното му връчване на жалбоподателя сочат на проявена от негова страна процесуална пасивност, която не би могла да бъде санирана в настоящото съдебно производство, в което съдът не може да се произнася и упражнява косвен съдебен контрол по отношение на този административен акт. Наред с това, твърдяната нищожност на този акт не рефлектира върху законосъобразността на постановеното впоследствие решение на административния орган по основателността на искането на молителя с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 4 и 5 ЗМГО, която в съответствие с приложимия материален закон правилно е потвърдена от АССГ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. По делото е безспорно, че процесната марка може да бъде и е представена графично чрез думата [марка] със специфично графично оформление и цветове. Следователно тя е знак, който отговаря на изискванията за марка по смисъла на цитираната разпоредба, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМГО, обосноваваща нейното заличаване.
Законосъобразен е и изводът на АССГ, че марката в своята съвкупност притежава необходимата отличителност, чрез характерното й графично оформление и цветово съчетание и доколкото е и разпознаваема е в състояние да идентифицира стоките, за които е регистрирана от идентични или сходни стоки. Следователно за конкретния случай не се установява и предпоставката по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
В съответствие с правилото на чл. 297 ГПК, първоинстанционният съд правилно е съобразил наличието на влязло в сила решение по оспорването на Ч. на решението на Председателя на ПВ за частична отмяна на регистрацията на притежаваната от жалбоподателя по-ранна марка за стоките от клас 02, което обстоятелство изключва приложението на чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Безспорно е, че жалбоподателят не е доказал реалното й използване на територията на Р. Б по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО за срок от пет години за стоките и услугите, за които е регистрираната, поради което, съответен на материалния закон е изводът на съда за установеност на препятстващото заличаването обстоятелство по чл. 26, ал. 7 с. з.
Правилен е и изводът на съда за неприложимост на разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗМГО, т. к. по делото не се твърди и не се констатира наличие на влязло в сила съдебно решение, установяващо недобросъвестно заявяване на марка рег. № 43642 [марка] от страна нейния притежател [фирма], респ. не са налице изключващите обстоятелства по т. 5 на чл. 26, ал. 3 ЗМГО.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ, като правилно, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявените искания на процесуалните представители на административния орган и на ответника [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на ПВ се дължат такива в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а на [фирма] – в размер на 500.00 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за реално платен адвокатски хонорар по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4568 от 29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 486/2016 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА С. А. Ч. от [населено място], [улица], ап. [номер], да заплати на Патентно ведомство на Р. Б разноски за касационната инстанция в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. Ч. от [населено място], [улица], ап. [номер], да заплати на [фирма] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева. Решението е окончателно.