Производство по реда на 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Първоначално производството е образувано пред Върховния касационен съд /ВКС/ по молба подадена от Ц. Ц. Д., [населено място], за отмяна на определение № 1003 от 15.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3882/2010 г. на Районен съд Плевен (РС Плевен), с което е прекратено производството по делото и на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ исковата молба е върната на ищеца. В искането за отмяна се поддържа, че в производството пред РС Плевен не е получавал съобщения и призовки на посочения от него адрес. П., че с определение № 7600 от 08.06.2010 г. постановено по адм. дело на Върховния административен съд /ВАС/, четвърто отделение, съдът погрешно е посочил, че живее в [населено място], вместо в [населено място], [улица]. Заявява, че едва на 20.06.2016 г. се е запознал с определение № 1003 от 15.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3882/2010 г. на РС Плевен. С определение № 242 от 28.10.2016 г. постановено по адм. дело № 4153/2016 г. по описа на ВКС образуваното производство е прекратено, а делото е изпратено по компетентност на ВАС. Изложени са мотиви, че определението на РС Плевен е по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ и същото подлежи на оспорване по реда на АПК, от което следва, че и молбата за отмяна следва да е по реда на АПК. Съгласно така постановеното определение е образувано настоящото производство.

С протоколно определение от 13.12.2017 г. молбата за отмяна е оставена без движение и на молителя му е указано да уточни дали претендира и отмяна на определение № 7600 от 08.06.201 г. постановено по адм. дело № 1053/2010 г. на ВАС, четвърто отделение, както и да посочи конкретно правно основание за претендираната отмяна измежду основанията визирани в чл. 239, т. 1 - т. 6 АПК.

С молба от 19.12.2017 г. молителят е заявил, че претендира отмяна и на определение № 7600 от 08.06.201 г. по адм. дело № 1053/2010 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Ц. Д. против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по жалби № 94-3865/20.10.2009г. и № 94-3865/17.09.2009 г. Производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен, за произнасяне по жалбата на Ц. Ц. Д. против отказа на Общинска служба по земеделие - [населено място] да издаде ново решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи. Твърди се, че съдебното определение на ВАС не му е връчено, с което е лишен от правото да участва в производството пред РС Плевен.

Ответник по искането – Министърът на земеделието, храните и горите, в писмено становище и открито заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на жалбата.

Ответник по искането – Общинска служба „Земеделие“ - Д. Д – в открито заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира искането за отмяна на влязло в сила определение № 7600 от 08.06.2010 г. по адм. дело № 1053/2010 г. на ВАС, четвърто отделение за процесуално недопустимо. Цитираното определение е постановено от тричленен състав на Четвърто отделение, поради което искането за отмяна на това определение не е подсъдно на тричленен състав на ВАС. В чл. 243 АПК е предвидено, че искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на ВАС, когато актът е постановен от административния съд, от петчленен състав на ВАС, когато актът е постановен от тричленен състав на ВАС и от седемчленен състав на ВАС, когато актът е постановен от петчленен състав на ВАС. Поради това че определението по адм. дело № 1053/2010 г. на ВАС е постановено от тричленен състав на същия съд, то съгласно чл. 243, предложение второ АПК, искането за отмяна следва да бъде разгледано от петчленен състав на ВАС. Производството в тази част следва да бъде оставено без разглеждане и да бъде изпратено по подсъдност на петчленен състав на ВАС, който е компетентен да се произнесе по неговата допустимост и основателност.

По отношение искането за отмяна на определение № 1003 от 15.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3882/2010 г. на РС Плевен, същото е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

Производството по гр. дело № 3882/2010 г. по описа на Районен съд Плевен е образувано по искова молба (наименувана „жалба“) подадена от Ц. Д. против Министерство на земеделието и храните (понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите). С разпореждане от 18.06.2010 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание в седемдневен срок ищецът да внесе държавна такса в размер на 30 лева и да уточни претенцията си. Видно от отбелязаното върху съобщението ищецът е посетен на адрес [населено място], [улица] три пъти, съответно на: 20.07.2010 г., 30.08.2010 г. и 29.09.2010 г. Посочено е, че лицето не е намерено на този адреса, а съседите не дават информация и твърдят, че не са в добри отношения с Д.. Служебно е направена е справка относно ищецът и е установено, че постоянният му адрес е [населено място], [улица], а настоящият - [населено място], [улица]. На 11.12.2010 г. длъжностно лице по призоваването е посетил адреса на [улица] е отбелязало, че ищецът не живее на този адрес, а точният адрес на призоваване е [населено място], [улица]. След последващи разпореждания на съдията-докладчик адресът на [улица], [населено място] е посетен отново няколко пъти съответно на: 30.10.2010 г., 17.11.2010 г., 03.12.2010 г., 17.12.2010 г., 20.12.2010 г., 22.12.2010 г., 25.01.2011 г., 10.02.2011 г. и 28.02.2011 г. и Д. не е открит нито веднъж. С разпореждане от 03.01.2011 г. и на осн. чл. 47, ал. 1 от ГПК на 28.02.2011 г. е залепено уведомление на оградата. Спазен е срокът на залепване като в двуседмичния срок ищецът не се е явил в канцеларията на РС Плевен. След изпълнение на процедурата и изтичане на установените срокове, РС Плевен е постановил определение № 1003 от 15.03.2011 г. на РС Плевен, чиято отмяна се иска, с което е прекратено образуваното производство и на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната. Определението е съобщено на страната отново по същия ред, с шест посещения на адреса в [населено място], [улица] на 31.03.2011 г., 29.04.2011 г., 16.05.2011 г., 04.06.2011 г., 20.06.2011 г., 29.06.2011 г., където Д. отново не е открит. Във вр. с разпореждане на съдията от 25.05.2011 г. и на осн. чл. 47 от ГПК на 29.06.2011 г. е залепено уведомление на дворната врата на сградата. Няма данни и не се твърди в законоустановения седемдневен срок определението да е обжалвано.

Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни актове и то, когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания.

Съгласно изложените в молбата за отмяна доводи ищецът се позовава на разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, съгласно която може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда изчерпателно изредени отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, като по този начин е лишена от възможността да се защити. По дефиниция не всяко процесуално нарушение е основание за отмяна, а само това, препятствало фактическото участие на страната в делото.

Неоснователно се явява твърдението, че ищецът не е посетен на адреса на който живее. В случая настоящият състав намира, че Районен съд Плевен е положил усилия и е направил всичко възможно, за да уведоми ищецът. Съгл. разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В. от приложните по делото съобщения ищецът е търсен на посочения в исковата молба адрес многократно много повече от един месец и не е открит за връчване на съобщението. Направена е справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението - Национална база данни "Население", откъдето е установен и постоянният адрес на Ц. Д. – [населено място], [улица], който адрес също е посетен от длъжностно лице по призоваване. На този адрес ищецът отново не е открит. Според ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че при неизпълнение на това задължение съобщенията се прилагат към делото и се считат за редовно връчени. В случая жалбоподателят е отсъствал повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото и не е посочил нов адрес за връчване на съобщения. След многократни посещения на адреса и невъзможността да бъде открит ищецът, съдът е разпоредил и залепване на уведомлението на осн. чл. 47 от ГПК. Действително чл. 47 от ГПК касае ответната страна, както и изредените в ал. 7 и ал. 8 от същата разпоредба, но в случая съдът след изчерпване на всички възможности за уведомяване на ищецът се е позовал и на чл. 47 от ГПК в допълнение, което в никакъв случай не може да се приеме, че е в негова вреда.

Следва да се отбележи и това, че в искането за отмяна се поддържат противоречащи и взаимно изключващи се твърдения. От една страна ищецът твърди, че съобщението с указания за отстраняване на нередовности по исковата молба и процесното определение на РС Плевен не са му връчени редовно, което е основание за обжалване по реда на чл. 229 АПК, а не основание за подаване на иск за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а от друга от друга страна същият подава молба за отмяна по реда на чл. 239 и сл. от АПК. Безспорно е, че неспазването на предписанията на закона относно начина на призоваване и връчване на съобщения води до тяхната недействителност, считат се за ненастъпили и процесуалното действие трябва да бъде повторно извършено. От значение е дали съдът е изпълнил задължението си да връчи съобщението на страната или на неин процесуален представител. Неизвършването на процесуално действие от съда не може да бъде тълкувано във вреда на страната, поради което, ако оспорва редовността на проведената процедура по уведомяването му, искателят не може едновременно с това да твърди, че определението за прекратяване на производството е влязло в сила. Поддържането на подобен довод в контекста на заявените оплаквания за незаконосъобразността на процедурата по уведомяването му, е недопустимо.

Предвид изложеното съдът счита, че не е налице релевираното в искането основание за отмяна на влязло в сила определение № 1003 от 15.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3882/2010 г. на РС Плевен, с оглед на което същото следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането подадено от Ц. Ц. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 1003 от 15.03.2011 г., постановено по гр. дело № 3882/2010 г. на Районен съд Плевен.

О. Б. Р. искането подадено от Ц. Ц. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 7600 от 08.06.2010 г. по адм. дело № 1053/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12296/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение.

ИЗПРАЩА по подсъдност на петчленен състав на Върховния административен съд искането подадено от Ц. Ц. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 7600 от 08.06.2010 г. по адм. дело № 1053/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, във връзка с което делото да се докладва на председателя на Първа колегия на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.