Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., срещу решение № 2192 от 1.04.2016 г. по адм. дело № 11701 по описа за 2015 г. на административния съд - София град. С него по жалба на [фирма] е отменен оспорения от дружеството ревизионен акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, които съставляват отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата на [фирма] и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - [фирма] оспорва жалбата като неоснователна чрез възражнение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и лично чрез процесуалния представител адв.Н. Б.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на повторно разгледжане пред административен съд - София град е бил ревизионен акт № 2101207677 от 25.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1494 от 28.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С., с който на ревизираното дружество [фирма] е осъществена корекция на ползван данъчен кредит и е доначислен ДДС в размер на 290 213.11 лв. и лихва за забава в размер на 73 152.17 лв., на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДС за данъчен период м. 09.2010 г.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Със заповед на министъра на вътрешните работи от 17.05.1990 г. спортна база [фирма] е предоставена на [фирма] за оперативно управление и стопанисване. На 22.12.1999 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за съвместна дейност за срок от 10 години, а с анекс към него от 13.09.2007 г. срокът е продължен от 10 на 20 години. Според определения в чл. 1, ал. 1 предмет на договора страните обединяват усилията си за възстановяване, развитие и модернизация на спортна база [фирма]. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, задължение на [фирма] е да привлича инвеститори, да предприема строително-монтажни дейности, да развива търговски и други стопански дейности, които да носят приход, да отдава помещения за ползване. Според изискването на чл. 6, ал. 1 страните водят самостоятелно счетоводство съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч./ и националните счетоводни стандарти /НСС/, а според чл. 8, ал. 1 приходите да се разпределят в съотношение 30% за [фирма] и 70% за [фирма]. Няма данни и не се твърди страните по този договор да са регистрирали дружество по ЗЗД. Независимо че чл. 9, ал. 2 от ЗКПО приравнява неперсонифицираните дружества на юридическите лица, а чл. 9, ал. 2 от ДОПК ги определя като страни в производствата по този кодекс, не се установява с оглед липсата на регистрация такова дружество да е подавало ГДД и да е отчитало приходи от дейността си, нито да е имало регистрация по ЗДДС. С оглед изложеното правилно и законосъобразно с РА не са установявани данъчни задължения на сдружението по така сключения договор, а на [фирма] като данъчно задължено лице, което е извършвало независима икономическа дейност, свързана с експлоатацията на плувния комплекс [фирма].

На 24.06.2010 г. на [фирма] е връчена нотариална покана от Министерство на вътрешните работи в едномесечен срок да освободи търговските обекти и спортни съоръжения в плувен комплекс [фирма]. С протокол от 09.09.2010 г. и опис към него [фирма] е предало на [фирма] наличните ДМА и фактически е преустановило на тази дата ползването на посочените обекти.

В хода на ревизионното производство е установено от ревизиращия екип, че по сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи" в счетоводството си ревизираното дружество [фирма] е осчетоводило всички извършени от него подобрения на обектите в комплекс [фирма] като към 09.09.2010 г. тази сметка е със салдо 2 188 189.73 лв. и начислена амортизация към 31.12.2010 г. – 993 738.24 лв. Наред с това дружеството е придобило дълготрайни материални активи /ДМА/, осчетоводени по сметка 204 "Съоръжения" с балансова стойност към м. септември 2010 г. – 359 862.88 лв. и начислена амортизация към 31.12.2010 г. – 205 936.60 лв., както и ДМА "Офис обзавеждане", осчетоводени по сметка 206 с балансова стойност 41 330.10 лв. и начислена амортизация към края на 2010 г. – 33 289.75 лв., и други ДМА, осчетоводени по сметка 209 с балансова стойност към м. септември 2010 г. 1 169 435.09 лв. и начислена амортизация към края на 2010 г. 389 439.96 лв. При извършената инвентаризация е установено също така, че към 30.10.2012 г. дружеството има налични ДМА, представляващи оборудване за фитнес зала, с балансова стойност 527 235.08 лв., които не са предадени на [фирма] на 09.09.2010 г., и е извършило продажби на ДМА след 09.09.2010 г. с балансова стойност 10 376.85 лв. Ревизиращият екип е приел, според изложеното в ревизионния доклад /РД/, че по отношение на извършените подобрения на ДМА, осчетоводени по сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи", [фирма] е осъществило облагаеми доставки по чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС, за които данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС е настъпило при фактическото връщане на актива с подобрението, т. е. през м. септември 2010 г. По отношение на предадените от [фирма] на [фирма] с протокола от 09.09.2010 г. (без наличните, установени при инвентаризацията през 2012 г. и продадените след м. септември 2010 г.) е прието, че дружеството е осъществило облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за които данъчното събитие е настъпило отново през м. септември 2010 г. на основание чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Данъчната основа за облагане е определена като разлика между балансовата стойност и начислената амортизация.

С ревизионния акт органът по приходите, издал същия, приема, че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС по формулата, посочена в ал. 6. Извършените корекции са описани в таблица 1 към акта.

Оспореното в настоящото касационно производство решение на АССГ е постановено след повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 от АПК във връзка с решение № 12572 от 24.11.2015 г. по адм. дело № 14072 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С него съдът правилно е приел, че по въпросите относно валидността на оспорения РА, компетентността на органа, който го е издал, и относно това допуснати ли са в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, има произнасяне в решение № 12572 от 24.11.2015 г. по адм. дело № 14072 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, поради което на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, те не следва да се обсъждат отново. За извършената корекция по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС е обосновал извод, че визираната в този законов текст хипотеза в случая не е налице, тъй като стоките и услугите, по отношение на които не е спорно, че ревизираното дружество при придобиването (получаването) е приспаднало изцяло данъчен кредит (ДМА и строителни услуги за подобрения), не са използвани от него за осъществяването на освободени доставки или за доставки, за които не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда на 09.09.2010 г. не е извършено прехвърляне на право на собственост, а на посочената дата жалбоподателят е загубил фактическата власт върху обекта, за който е ползвал данъчен кредит. Хипотезите на корекция на ползван данъчен кредит при загуба на фактическата власт върху стоките са изрично уредени в ал. 3 на чл. 79 от ЗДДС и те са унищожаване, липси или брак на същите, както и промяна на предназначението. По отношение на ДМА не се доказва от органите по приходите да са унищожени, липсващи, бракувани или с променено предназначение, а лишаването на дружеството от фактическа власт върху ДМА, не е факт, който би могъл да бъде подведен под нормата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, тъй като това представлява изключително разширително тълкуване, извън духа на закона.

Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд.

На първо място следва да се посочи, че въпросите относно това дали договорът от 22.12.1999 г. е сключен между [фирма] и [фирма] в нарушение на чл. 16, ал. 1 и2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) в приложимата му редакция (ДВ, бр. 124 от 1998 г.), дали [фирма] законосъобразно е ползвало недвижим имот, публична държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост № 8115/10.04.1984 г., дали договорът от 22.12.1999 г. прикрива договор за наем, са неотносими към конкретния правен спор, свързан с данъчните задължения по ЗДДС на ревизираното дружество [фирма]. От значение е обстоятелството, че ревизираното дружество не оспорва, че от сключването на посочения договор до 09.09.2010 г. е ползвало спортния комплекс – [фирма] във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност, че във връзка с дейността си е придобило ДМА – движими вещи (съоръжения, офис оборудване и други), както и че е извършвало подобрения на посочения недвижим имот, във връзка с които е приспаднало изцяло данъчния кредит. Както беше посочено по-горе, от гледна точка на данъчното облагане по силата на договора между [фирма] и [фирма] не възниква регистрирано дружество по ЗЗД, което като неперсонифицирано дружество е данъчно задължено лице. Счетоводно процесните ДМА и дълготрайните нематериални активи (подобрения върху недвижимите имоти) са отразени като собствени на [фирма]. От самото съдържание на договора от 22.12.1999 г. не може да се приеме, че страните по този договор са направили някакви вноски в пари или имоти, но не се оспорва от страна на [фирма], а и това е видно от самия договор, че именно то е осъществявало независима икономическа дейност, свързана с използването на плувния комплекс, като разходите за извършените подобрения са негови, както и разходите за придобиването на процесните ДМА, а срещу това се е задължило да превежда 30% от печалбата на [фирма]. Въпросът за изпълнението на последното задължение също не е изследван и е ирелевантен за спора.

От мотивите на ревизионния доклад и на ревизионния акт е видно, че ревизиращият екип от една страна и издателят на акта от друга застъпват различно становище по отношение на това дали при установените факти, които са безспорни, на ревизираното дружество следва да се определят задължения за ДДС, който то е следвало да начисли във връзка с осъществените на 09.09.2010 г. облагаеми доставки по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС и чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС или в резултат на корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС по формулата, посочена в ал. 6 при получаването от него на същите облагаеми доставки. От една страна съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши спора, свързан с преценката за законосъобразността на оспорения ревизионен акт, по същество, и може, изпълнявайки това свое задължение, да потвърди същия на правно основание, различно от посоченото в него, при същата фактическа обстановка (виж тълкувателно решение № 5/2004 г., т. 4 във връзка с идентичния в това отношение текст на чл. 130, ал. 1 ДПК, (отм.). От друга страна обаче, предмет на оспорване съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК е ревизионният акт, поради което първо следва да бъде обсъдено посоченото в него правно основание за облагане с косвен данък, а то е в резултат на корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

Конкретните факти по делото, които не са спорни, сочат, че [фирма] е придобило ДМА (оборудване и други) и е извършило подобрения на несобствени ДМА, които е имало намерение да използва за осъществяваната от него независима икономическа дейност в периода на действие на сключения договор от 22.12.1999 г., т. е. в продължение на 20 години. ДМА и подобренията на такива се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период (виж определението в чл. 2в СС 16). Когато данъчнозадълженото лице в това си качество придобива стока (ДМА) с намерението да я използва за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС и това негово право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, тоест в момента на доставяне на стоките. Предвидените в Директивата правила относно корекциите на приспаднатия данък целят по-голяма точност при приспаданията, за да се гарантира неутралността на ДДС, така че правото на приспадане на платения данък за сделките от предходния етап да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки. Следователно с тези правила се цели да се установи тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС и употребата на съответните стоки или услуги за облагаеми сделки (вж. решение на СЕС по дело Centralan Property, от 15 декември 2005 г. по дело C-63/04, т. 57, решение на СЕС от 4 октомври 2012 г. по дело C–550/11, ЕТ – Пиги, т. 23). Що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, то член 185, параграф 1 от Директивата ДДС /2006/112/ установява принципа, съгласно който подобна корекция трябва да бъде осъществена по-специално когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, са настъпили след изготвяне на справка-декларацията по ДДС (т. 32 от решение на СЕС от 18 октомври 2012 по дело C-234/11, ТЕЦ Хасково). В конкретния случай безспорно такава промяна на факторите при определяне на сумата на първоначалното приспадане е налице, и тя е възникнала във връзка с предсрочното прекратяване на договора от 22.12.1999 г. преди изтичането на предвидения в него срок, а именно на 09.09.2010 г., и прекратяването на тази дата на осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност, във връзка с която, то е придобило ДМА и е извършило подобренията.

1. Подобренията, както и ДМА, имат определен икономически живот, свързан с времетраенето и размера на очакваните изгоди от него. Разходите за подобрения на ДМА – недвижими имоти, отчетени счетоводно от дружеството по сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи", не са разходи за придобиване на собствени ДМА, а за подобрения на чужди недвижимите имоти, които дружеството е ползвало по силата на договора от 22.12.1999 г. Съгласно т. 32 от пар. 1 от ДР на ЗДДС, предложение първо "подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Извършването на подобренията законът свързва с извършването на услуги. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС приравнена на възмездна доставка на услуга е безвъзмездното предоставяне на такава в полза на трети лица, а според регламентираното изключение в ал. 4, т. 2 (в приложимата редакция преди изменението му в ДВ, бр. 94/2012 г.) не е възмездна доставка на услуга безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато държателят/ползвателят фактически го е използвал непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години. В чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, (в приложимата редакция преди изменението му в ДВ, бр. 94/2012 г.), е регламентирано кога настъпва данъчното събитие в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице изключенията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и т. 3, а именно данъчното събитие в тези случаи възниква и данъкът става изискуем на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяването на договора или преустановяване на ползването. Следователно, при връщането на активите с подобренията [фирма] не е осъществило освободена доставка, както правилно е приел административният съд.

В чл. 79, ал. 1 от ЗДДС обаче е регламентирано, че корекция на ползвания данъчен кредит за придобити от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, се извършва не само, когато то ги използва за осъществяването на следващи освободени доставки, но и за доставки или дейности, за които няма право на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата му дейност. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 3 в приложимата редакция на закона (ДВ бр. 63/2006 г.) ал. 1, т. 2 не се прилага само за стоките и услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга за ремонт, когато активът е бил нает непрекъснато за срок не по-кратък от три години, но не и за извършени подобрения. Начинът на осчетоводяване на разходите и начисляването на амортизации, както и посочване на дата на въвеждане в експлоатация, сочи, че процесните разходи са такива за подобрения, а не за ремонт. Според приетото в т. 72 от решението на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11, "ЕОН А. М", чл. 70, ал. 1, т. 2 от българския ЗДДС не ограничава недопустимо правото на приспадане по чл. 176 от Директивата ДДС, т. е. при използването на услугите за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата му дейност, то няма право на данъчен кредит за тях. В тази връзка следва да се посочи, че определянето на една безвъзмездна доставка за облагаема по силата на закона не дава право на доставчика й на приспадане на данъка, платен от него във връзка с получените преди това облагаеми доставки, когато ги използва за безвъзмездна такава. В този смисъл в решението си от 14 септември 2017 г. по дело С-132/16, Ибердрола, т. 22 СЕС посочва, че член 26 от Директива 2006/112 се отнася до облагаемия характер на някои сделки (вкл. безвъзмездни), но когато спорът касае правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, то той не трябва да се разглежда в светлината на чл. 26. Според същото решение, данъчно задълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получени доставки на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от услугите и те се използват както от доставчика, така и от третото лице, само дотолкова, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може данъчно задълженото лице да извършва последващи облагаеми сделки в рамките на икономическата си дейност. В случая не само доставката на резултата от услугите, свързани с подобренията в полза на третото лице, е осъществена безвъзмездно при връщането на недвижимите имоти, но и тъй като е извършена след прекратяването на дейността, във връзка с която са направени подобренията от ревизираното дружество, а именно експлоатацията на спортния комплекс – [фирма], то няма как тази доставка да е свързана с дейността му и няма как за нея да е налице право на приспадане. Приетото от СЕС в цитираното решение по делото Ибердрола обосновава извода, че приспаднатият от [фирма] данъчен кредит при извършването на услугите, свързани с подобренията върху чужди недвижими имоти, следва да се коригира така, че да съответства на периода от време, през който то е използвало резултата от тях за собствената си независима икономическа дейност и за собствените си облагаеми доставки, а това става по формулата в ал. 6 на чл. 79, която изключва услугите за подобрения, ползвани за период по-дълъг от 5 години и коригира приспаднатия данъчен кредит за тези, ползвани за по-малък период от 5 години. Правилото е съобразено от органа по приходите, издал РА, видно от изготвената таблица, приложение № 1 към него.

2. По аналогичен начин стои въпросът с ДМА (оборудване, съоръжения и др.), които ревизираното дружество е предало на [фирма] с протокола от 09.09.2010 г. По отношение на тях също безспорно е установено, че то е приспаднало при придобиването им данъчен кредит изцяло. Неправилно е приетото от АССГ, че при предаването им на [фирма] дружеството само е загубило фактическата си власт върху тях, но не е осъществило доставка, по отношение на която няма право на данъчен кредит, защото е освободена или безвъзмездна или е извършило дейност, различна от икономическата му дейност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, поради което не е изпълнено изискването на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС за корекция. Съгласно постоянната практика на СЕС понятието "доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Поради това и доказването на действителното осъществяване на доставка на стоки не зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки от доставчика им. (т. 33 и т. 36 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С- 78/12, Евита-К). Извършеното на 09.09.2010 г. фактическо предаване на стоките е доставка на същите, извършена от [фирма].

Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС безвъзмездната доставка на стока, за производството, вноса или придобиването на която, е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, е приравнена на възмездна за целите на този закон и в случай на такава доставка на стока по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС е данъчната основа да не е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. Безспорно безвъзмездната доставка на стока не е освободена такава по глава четвърта от закона, но именно защото е осъществена безвъзмездно, за нея не е налице право на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Безвъзмездната доставка на стока не е сред изключенията от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2, регламентирани изчерпателно в ал. 3. Освен това, след като стоките са доставени след прекратяването на независимата икономическа дейност на дружеството, във връзка с която са придобити, а именно тази по експлоатацията на спортния комплекс – "Плувен басейн [фирма], то няма как тази доставка да е свързана с дейността му, за която е налице право на приспадане.

Що се отнася до възможността да бъде начислен с ревизионния акт ДДС за безвъзмездната услуга от ползвател за подобрение върху предоставен му за ползване актив на датата на фактическото връщане на актива с подобрението при преустановяване на ползването и за безвъзмездната доставка на стоки при фактическото им предаване, то такава законова възможност безспорно с оглед цитираните по-горе разпоредби на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е налице. Данъчната основа на доставката по чл. 9, ал. 3 от ЗДДС на подобренията съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Определяйки обаче данъчната основа въз основа на "преките разходи", законът не отчита в случай като процесния използването на това подобрение заедно с актива през определен период от време, което de lege ferenda би следвало да бъде съобразено като тя например би било по-справедливо да се определя по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и да включва направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване, предвид обичайния икономически живот на стоката или цената на придобиване, намалена с начислените амортизации. Същото се отнася и до данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от ЗДДС при доставката на ДМА, определена като данъчната основа при придобиването на стоката.

С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че законосъобразно с ревизионния акт задълженията за ДДС на ревизираното дружество са определени в резултат на извършена корекцията на ползвания данъчен кредит, а не в резултат на начисляване на ДДС, понеже е следвало да бъде съобразена конкретната фактическа обстановка, свързана с прекратяване дейността на му и използването на придобитите ДМА и подобрения през определен период от време преди прекратяването.

При тези съображения изразени в настоящите мотиви, решението на административния съд като постановено при неправилно прилагане на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу оспорения ревизионен акт.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова обаче за първото първоинстанционно производство не се дължи, понеже няма направено от страната искане.

Съобразно горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2192 от 1.04.2016 г. по адм. дело № 11701 по описа за 2015 г. на административния съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № 2101207677 от 25.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1494 от 28.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С., с който е осъществена корекция на ползван данъчен кредит и е доначислен ДДС в размер на 290 213.11 лв. и лихва за забава в размер на 73 152.17 лв., на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДС за данъчен период м. 09.2010 г.

ОСЪДЖА [фирма] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. сумата 18 490.95 лв., съдебни разноски

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.