Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Х., гражданин на Р. М, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1691 от 16.10.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по административно дело № 1824/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Е. Х. срещу заповед № 5386з-30 от 09.06.2017 г. на Н. С „Миграция” при ОД на МВР - Пловдив.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Пстанционният съд не е съобразил доказаните със свидетелски показания налични и установени социални контакти, връзки на територията на Р.Б.А не е преведен на разбираем за жалбоподателя език, като от материалите по делото не може да се направи категоричен извод, че лицето владее български език. Липсват доказателства лицето да е пребивавало на територията на Р. Б извън времето, в което е бил задържан – 19.08.2014 г. до датата на условното му предсрочно освобождаване – 25.05.2017 г., респ. да е напускал територията на страната на 10.06.2017 г. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила като съдът не е запитал жалбоподателя дали поддържа искането си за справка за задграничните пътувания на лицето. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Не са изложени мотиви относно максималния срок на ПАМ. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания административен акт, алтернативно да се измени срокът на последния.

Ответникът по касационната жалба – Н. С „Миграция” при ОД на МВР – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК...