Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Б. против решение № 577/30.03.2016г., постановено по адм. д. № 2618/2014г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № Р-20-1400-843-091-01/25.09.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 337/01.12.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б., в частта с която е определен данък по ЗДДФЛ за довнасяне за 2010г. в размер на 4 257, 30 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 1 101, 01 лв., както и за 2011г. в размер на 8 339.81 лв. и лихви от 2 046.20 лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд-Бургас. П. присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1077 лв. за всяка инстанция.

Ответникът – И. М. М. в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител адв.Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1325 лв. Представя списък за разноските.,

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното:

При извършената ревизия е...