Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3986/14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 668/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, ведно с определение № 5289/27.07.2017 г. (следвало е да бъде с решение) по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, която е отменен РА № Р-22001404000-091-001/29.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1933/17.12.2015 г. на директора на посочената по-горе дирекция за непризнат данъчен кредит в общ размер от 103 500 лв. по фактури № 52/15.09.2008 г., № 54/26.09.2008 г., № 56/14.10.2008 г., № 58/15.10.2008 г. и № 66/25.11.2008 г., издадени от [фирма] и променен резултата за възстановяване на ДДС. С допълнение към касационната жалба е уточнено, че е допусната техническа грешка, като не е посочена фактура № 57/15.10.2008 г., но от общият размер на непризнатото право на данъчен кредит от 103 500 лв. няма съмнение, че в тази сума влиза и ДДС по последно посочената фактура. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съодпроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е описал събраните документи, без да коментира реквизитите, доказващи авторството на обективираните в тях изявления, а именно, че същите съдържат индивидуализиращите белези на Й. М. И. - ЕГН, номер на личната й карта и подпис, като последният е видимо различен в отделните документи. В тази връзка в касационната жалба се излагат доводи, че в нарушение на правилата за ценене на доказателствената...