Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 2324/06.04.2017 г., постановено по административно дело № 6607/2016 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500001489/20.02.2015 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 929/09.06.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда, че е налице соченото в акта за дерегистрация материално-правно основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за издаването му, като се твърди, че по делото е установено със заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че дружеството е заплатило изцяло задълженията по посочените в акта за дерегистрация справки – декларации (СД). Оспорват се и изводите на съда, че акта за дерегистрация е издаден в съответствие с целта на закона, като в тази насока се излагат доводи, че дружеството в нито един момент не спряло плащанията на задълженията си по СД, но поради действието на данъчно - осигурителната сметка, плащанията били разпределяни за погасяване на стари задължения, установени с РА, а отделно от това приходната администрация запорирала всичките му банкови сметки за обезпечаване на задължението му по РА, по които сметки били налични достатъчно средства за погасяване на задълженията му по цитираните в акта за дерегистрация СД. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като...