Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1239/12.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2261/2016 г., с което е отменен ревизионен акт № 261303191/23.09.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта на допълнително определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 8 902.69 лева и съответните лихви в размер на 4 122.78 лева и администрацията е осъдена за разноски..

Касационните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 202 ГПК при преценка на съдебно - счетоводната експертиза и на чл. 224 АПК - неизпълнение указанията на горната инстанция да се извърши самостоятелна проверка на основанието, на което всяка от спорните суми е включена в паричния поток на ревизираното лице.

Твърди, че сумата от 51 586.14 лева е сключена в началното салдо, посочено в ревизионния акт, като част от приетия общ размер 376 152.14 лева. Посочва, че разходът за пътуване в чужбина в размер на 8 370.95 лева е доказан от събраните по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства и неправилно е изключен от разходите на лицето в заключението на вещото лице. Оспорва изводите на съда за доказани разполагаеми парични средства в размер на 79 750 лева, представляващи печалба от дейност като едноличен търговец за 2000 - 2001 г. По тези съображения, касаторът счита, че извършената от съда съпоставка между приходите и разходите на Д. Д. е неправилна, което е довело и неправилни правни изводи по отношение на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и законосъобразността на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г....