Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс – (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П - Р. Т срещу Решение № 1802 от 12. 10. 2016 г., постановено по административно дело № 1538/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС Пловдив). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, че от оспорващия по делото не е посочено и приложено годно доказателство за съществуването на правно основание за ползване на заетата от него част на общински имот към момента на издаване на оспорената Заповед № 6– Z16-273/ 11. 05. 2016 г. и след това. Твърди, че съдът не е преценил доказателствата в тяхната цялост и не е приложил правилно изискването на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Иска се отмяна на оспореното решение и да се потвърди обжалваната заповед, като законосъобразна.

О. [] гр. [населено място] в писмено становище от 05.02.2018г., подадено от управителя на дружеството П. П. моли да се отхвърли предявената касационна жалба и остави в сила решението на АС Пловдив. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и съобразено с представените по делото доказателства.

Посочва, че в случая е налице валиден договор за отдаване под наем от 01. 11. 2002 г. Счита, че не може да се приеме, че имотът се държи без правно основание от дружеството, тъй като същият се държи на правно основание за държане на същия имот, а именно договор за отдаване под наем, който не е прекратен по съответния ред.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че описаният в заповедта терен, частна общинска собственост, се владее и...