Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 470 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 643/2015 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] срещу писмена покана изх. № 16-2318 от 10.02.2015 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която дружеството е приканено да възстанови сумата от общо 51 436, 93 лева, получена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален договор № 162318/12.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК – Пловдив и [фирма], като неоснователна. Осъдил е [фирма] да заплати на РЗОК – Пловдив сумата от общо 600 лева разноски по делото.

Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от [фирма], с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или да се постанови решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Решението се оспорва и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноските по делото в полза на РЗОК – Пловдив. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба, срещу отхвърлителната част на решението, за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационното оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Установено е по делото, че между [фирма] и НЗОК е сключен договор 162318/12.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център. Съгласно чл. 43, ал. 2 от същия възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначените МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2014 г. (ЗБНЗОК 2014 г.), утвърдени от НС на НЗОК, а според ал. 3 на същата норма, възложителят и изпълнителят всяко тримесечие подписват протокол към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2014 г. Според чл. 44, ал. 1 от посочения договор броят на определените СМД могат да бъдат преразпределяни между съответните СМД и лекари в рамките на чл. 3, ал. 4 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2014 г., а според ал. 4, броят на СМД и стойностите на МДД по ал. 1 и ал. 2 могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто. Съобразно чл. 43, ал. 5, всяко тримесечие изпълнителят може да превишава с 15 % определените им брой на назначавани СМД и стойност на назначаваните МДД, но са длъжни да компенсират надвишението през следващото тримесечие. Не се допуска превишение през четвъртото тримесечие. В чл. 46, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, а в ал. 2 на същия член е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойности на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя „Протокол за неоснователно получени суми“ и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми.

Със заповед № РД-13-2578/25.11.2014 г. на директора на РЗОК – Пловдив е наредено да се извърши финансова проверка на [фирма] с обхват „контрол по изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностични дейности по ИД № 162318/12.02.2014 г. за оказване на СИМП“.

В изпълнение на цитираната заповед и извършена проверка на 03.12.2014 г., констатациите от същата са отразени в констативен протокол от същата дата и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-2578/03.12.2014 г., с които е установено превишение в размер на 51 436, 93 лв. за второто тримесечие на 2014 г. Отразено е също, че на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО сумата от 51 436, 93 лв. следва да се възстанови като неоснователно получена. Срещу тези протоколи жалбоподателят е подал възражение, което не е уважено и са дадени обширни мотиви досежно неоснователността му в оспорената писмена покана, с която изпълнителят на извънболнична помощ е поканен да възстанови горепосочената сума, представляваща превишение на определените стойности за СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 3А) и МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за второто тримесечие на 2014 г.

По делото е приета съдебна експертиза, от която след извършена проверка в РЗОК - Пловдив по първата задача се установява, че за второто тримесечие на 2014 г. е изчерпан определеният общ брой СМД и стойност на МДД след извършено разпределение и преразпределение на допълнителен брой СМД и стойност на МДД в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК – Пловдив, като е приложена таблица, в която е отразено утвърдените от НЗОК за РЗОК – Пловдив за второто тримесечие РС и окончателно възложените от последния за района на съответната РЗОК. По втората задача е установено, че с допуснатото превишение на възложените регулативни стандарти от [фирма], е причинена щета на НЗОК и средствата не са компенсирани посредством неусвоени от други изпълнители на медицинска помощ направления за СМД и МДД, поради превишението на изпълнение на бюджета за здравноосигурителните плащания над заложените средства в ЗБНЗОК, съобразно с отчета за изпълнение на НЗОК за 2014 г.

При така установеното от вещото лице и с оглед доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Изложил е подробни аргументи по отношение на това, че НЗОК е заплатила посочените суми във връзка с издадените именно от изпълнителя направления за МДД и СМД, както и че в изпълнение на чл. 45, ал. 3 и чл. 44 от договора, директорът на РЗОК – Пловдив неколкократно е разпределил и преразпределил допълнителен брой СМД и стойност на МДД до размера на заделения от РЗОК за това тримесечие и при отчитане липсата на останал резерв от предходното първо тримесечие за 2014 г. На трето място първоинстанционният съд е посочил, че от експертизата се е установило, че са окончателно възложени на изпълнителите, с които РЗОК има сключени договори, всички бройки СМД и стойности на МДД за това тримесечие без да е налице остатък, както и че от бюджета на НЗОК за 2014 г. се е установило отрицателно салдо. Предвид горното, първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на писмената покана на всички основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно.

Настоящият състав не споделя доводите на касатора за нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че в заповедта за назначаване на проверка, не е посочено, че същата се касае и за бл. МЗ-НЗОК № 3А. Видно от коментираната заповед № РД-13-2578/25.11.2014 г., задачата й е контрол по изпълнението на назначените и заплатени брой СМД и стойност на МДД, без да е изрично посочено, дали това касае конкретно бл. МЗ-НЗОК № 3, или се включват и високоспециализираните СМД бл. МЗ-НЗОК № 3А. Предвид изложеното, възложената от директора на РЗОК – Пловдив, съответства на извършената от контролните органи проверка и не са налице нарушения на административнопроизводствените правила.

Не се установяват твърдените в касационната жалба нарушения при преценката на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, във връзка с доказателственото искане за назначаването й от ненадлежно упълномощен представител на административния орган. Жалбоподателят не само не е оспорил доказателственото искане за назначаване на експертизата, с оглед изясняване на спорни по делото обстоятелства, но и е поставил допълнителен въпрос на вещото лице, и не на последно място, не е възразил срещу заключението на вещото лице. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заключението по ССчЕ, което съдът е възприел във всичките му части като изготвено компетентно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, е дало подробни отговори на поставените задачи във връзка с наличието на щета в бюджета на НЗОК предвид допуснатите от жалбоподателя превишения на броя на СМД и стойността на МДД за второто тримесечие на 2014 г.

По делото не се оспорва факта, че е налице превишение в размер, съобразно констатираното от административния орган и то е извършено от лечебното заведение, издало съответните направелния.

На основание чл. 24, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г. (НРД за МД за 2014 г. – отм. ) редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности - за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2014 г. от НС на НЗОК. По силата на чл. 26 от НРД за МД за 2014 г., контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ и контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се извършват в съответствие с раздел Х от ЗЗО.

На стр. 108 – стр. 111 от адм. д. № 643/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, са протоколът за второто тримесечие на 2014 г. от 31.03.2014 г., където са определени за тримесечието брой/стойност на назначаваните СМД и МДД от лечебното заведение за периода, както и останалите три протокола, с които на изпълнителят на СИМП са му определяни допълнителни брой/стойност на СМД и МДД за същото тримесечие от резерва на РЗОК – Пловдив. В т. 2 на индивидуалния протокол е посочено, че броят/ стойностите в индивидуалния протокол могат да бъдат преразпределени между отделни дейности и лекари, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и да бъдат надхвърляни с до 10 на сто. По т. 3 е посочено, че всяко тримесечие изпълнителите могат да превишават с 15 процента определените им брой/стойности, но са длъжни да го компенсират през следващото тримесечие, като не се допуска превишаване през четвъртото тримесечие. По т. 4 е посочено, че изпълнителите на СИМП са длъжни да възстановяват на СЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължените за компенсиране.

Изпълнителите на МП са длъжни да спазват условията на индивидуалния протокол, който е неразделна част от индивидуалния им договор със СЗОК и под който са се подписали. Определянето на броя/стойността на СМД и МДД по тримесечие е в съответствие с изискванията на Закон за бюджета на НЗОК за 2014 г.

Тези протоколи са подписани от изпълнителя без възражение. Определените с индивидуалните протоколи стойности не могат да са предмет на проверка за законосъобразност, тъй като те представляват променливи параметри, обусловени пряко от приетия със закон бюджет на НЗОК и имат характер на прогнозна финансова рамка, а специално стойността на назначаваните МДД, т. е. стойността на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година - чл. 22, ал. 2 от ЗЗО.

Определените стойности или така наречените "параметри" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК, което означава, че излизането извън тези рамки е за сметка на изпълнителите на медицинска дейност, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК е приела да финансира.

Определените стойности или "параметрите" са финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените параметри задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Тези стойности са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК, определен в ЗБНЗОК за 2014 г.

От протокола за неоснователно получени суми, имащ удостоверителен характер, административният орган в резултат на проверката е счел и е отразил, че е допуснато превишение, респ. задължение за компенсиране на определените стойности.

Задължението на МЦ [фирма] да възстанови сумите, представляващи стойността над превишението, не е обвързано с реално получаване на средствата, а е достатъчно те да са назначени от него. Самото предписване на медицински дейности в повече за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит за тези дейности. Основанието за възстановяването на сумите от изпълнителя на медицинска помощ, който е назначил СМД и МДД в превишение на определените стойности е в това, че с тези назначения са причинени плащания, за които не са предвидени средства в бюджета на НЗОК и резултатът е преразход на бюджетните средства за СМД и МДД, който не се покрива от постъпленията в бюджета на НЗОК. При определения размер на допустими бройки и стойности назначаването на дейности над този лимит е без основание, т. е. създадените по този начин плащания, за които не са предвидени средства, е основание за възстановяване на сумите. Освен това индивидуалният договор не е гражданско правен, а създадените отношения се регулират от административните правила. Поради това и събирането на задълженията става чрез индивидуален административен акт. Налице е щета за НЗОК, тъй като плащането е извършено над определените средства, поради което за изплатените неоснователни суми отговорност носи МЦ [фирма] и те подлежат на връщане от него съгласно чл. 46, ал. 1 от ИД. След като изпълнителят се е отклонил от правилата на договора, плащането става без право основание и е недължимо, а тези суми по аргумент от чл. 76, ал. 1 от ЗЗО подлежат на възстановяване. В този смисъл и съдебната практика - решение № 10241 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 6533/2016 г., VІ отд. на ВАС.

Според чл. 73, ал. 5 от ЗЗО, дейностите на изпълнителите на медицинска помощ в изпълнение на договорите по чл. 59, ал. 1 подлежат на финансова проверка от контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването. Според чл. 73, ал. 6 от ЗЗО, финансовите инспектори осъществяват контрол върху изпълнението и отчитането на договорените с НЗОК дейности по ал. 5 на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД.

Касаторът пред настоящата инстанция не опровергава изводите на административния съд за законосъобразност на писмената покана. Доводите за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон са неоснователни. Възраженията за неправилно определяне на регулационните стандарти са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като не касаят по същество оспорения акт – писмена покана за възстановяване на суми, а други актове и договора с МЦ [фирма], които не са предмет на настоящото производство. Въпреки това правилни са изводите на съда, които се позовават на компетентното заключение на вещото лице, че в бюджета на НЗОК е допусната щета, предвид превишението на определените СМД – над два пъти от предвидените в договора и протоколите рамки, и стойности на МДД – още веднъж над определените и допълнително отпуснатите от административния орган, тъй като в бюджета на НЗОК за 2014 г. е констатирано отрицателно салдо.

За пълнота на изложеното и във връзка с представените за първи път пред настоящата инстанция данни, получени по реда на ЗДОИ от управителя на лечебното заведение и твърденията му за липса на щета в бюджета на НЗОК за 2014 г., следва да се отбележи, че съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, в тази част следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба се претендира отмяна на обжалваното решение и в частта за разноските. Процесуалният представител на касационния жалбоподател твърди, че юрисконсултът представлявал административния орган пред първата инстанция е ненадлежно упълномощен. В тази й част касационната жалба представлява искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по тях е първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.Пеното от административния съд определение ще подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК. Посоченият процесуален ред в случая не е изчерпан, поради което касационните жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство – да се прекрати. Касационната жалба в посочената част следва да се изпрати на Административен съд – Пловдив за разглеждането й като искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 643/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] срещу писмена покана изх. № 16-2318 от 10.02.2015 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив, с която дружеството е приканено да възстанови сумата от общо 51 436, 93 лева, получена без правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален договор № 162318/12.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК – Пловдив и [фирма].

О. Б. Р. касационната жалба на [фирма] срещу решение № 470 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 643/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 6667/2016 г. на Върховния административен съд в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба с характер на искане за изменение на решение № 470 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 643/2015 г. в частта за разноските на Административен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.