Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен адв. А. М., против решение № 6472 от 26.10.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 2-ри състав, по адм. д. № 2001/2016 г. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Развива подробни аргументи, че съдът не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, т. 5 от обжалваното решение неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, т. 1, както и че компенсационните разходи за цената за достъп по раздел IV, т. 5 са покрити и от Решение Ц-25/29.07.2013г. на КЕВР. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че са налице основания за трикратно увеличение на цената за достъп, тъй като не са променени съществено условията при които се предоставя този достъп и няма драстична промяна на присъединените мощности от възобновяеми източници след 2012г., налагащи промени в разходите на [фирма] за управление на електропреносната мрежа. Сочи се, че КЕВР не е имал право да прилага различен метод на ценово регулиране от нормативно предвидения, защото е следвало да действа в рамките на обвързана компетентност от разпоредбите на ЗЕ и Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия....