Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П. Х. от [населено място] срещу Решение № 130 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 161 по описа за 2016 г. на Административен съд - Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 16-0953-000267 от 04.02.2016 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Видин за прилагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) по отношение на П. П. Х..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и отнетите му контролни точки са възстановени служебно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт.

От ответника – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Видин, чрез юрк. Т. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 16-0953-000267 от 04.02.2016 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на...