ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560

гр. София, 18.07.2023 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2325 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „С. А. ЕООД, чрез адв. А. Н. А. от САК и на „Т. С. ЕООД (в нес.) чрез адв. Р. В. Г. от САК, против решение № 347 от 26.05.2022 г., пост. по т. д.№ 531/2021 г. на Софийския апелативен съд т. о., 9 състав, с което след отмяна на решение № 260026/7.01.2021 г., пост. по т. д. № 343/2019 г. на Софийския градски съд, VІ т. о., 21 състав е признато за установено по иск, предявен от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, с настоящо наименование „Кей Би Си Б. Б. ЕАД, че договорът за продажба от 27.12.2018 г., сключен по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ между синдика на „Тома строй“ ЕООД (в нес.) – [населено място] и „С. А. ЕООД- [населено място], с нотариален акт № 39, т. X, peг. № 18237, съст. по нот. д. № 1606/2018 г. от нотариус с peг. № 40, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие с чл. 718, ал. 1, във връзка с § 1а, от доп. разп. на ТЗ, с чл. 718, ал. 3 и чл. 717н от ТЗ в частта, с която са продадени недвижими имоти, а именно : поземлен имот с идентификатор 12084.2757.1369 по КККР, находящ се в [населено място], Столична община, [населено място], район „В.“, местност „Полето” с площ по скица 33 569 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 12084.2758.1831 по КККР, находящ се в [населено място], Столична община, [населено място], район „В.“, местност „Полето“, с площ от 20 372 кв. м. и урегулиран поземлен имот № VIII-28, квартал № 315, по плана на [населено място], находящ се в местността „Цар Б. ІІІ“, СО, р-н „Красно село“, на [улица], целият с площ от 402 кв. м.

В касационните жалби са изложени частично сходни оплаквания за недопустимост на обжалваното въззивно решение, евентуално - за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба на „Т. С. ЕООД (в нес.) недопустимостта на решението е обоснована с твърдение за частична недопустимост на предявения иск, поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, като абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно, поради заличаване на учредените в полза „Райфайзенбанк (България)”ЕАД ипотеки по отношение на два от недвижимите имоти, предмет на атакувания като нищожен договор, извършено след неговото сключване. Липсата на тази предпоставка е изведена от предвиденото в нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗЗД действие занапред на повторното вписване на ипотеката, след като по исков ред актът, въз основа на който е станало заличаването, бъде обявен за недействителен, откъдето се черпи аргумент, че тя няма да може да се противопостави на несъстоятелния длъжник „Т. С. ЕООД (в нес.) и на неговите кредитори. В двете касационни жалби се поддържа и недопустимост на въззивното решение, поради установяване нищожността на договора по чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,, като сключен в противоречие с разпоредби от Търговския закон, каквото не се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за което се поддържа, че представлява нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, чрез уважаването на исковете на основание, което не е релевирано от ищеца. Касаторите сочат, че ищецът не е твърдял, че процесните имоти са били продадени от синдика „на неизвестна цена“, както е приел въззивният съд, а оттам - че договорът е сключен в нарушение на чл. 717н от ТЗ, а е поддържал, че формирането на пакети/съвкупности, включващи ипотекираните в полза на банката имоти, заедно с неипотекирани такива, противоречи на чл. 717д, ал. 2 от ТЗ, защото лишава ипотекарния кредитор от правото да участва в проданта на ипотекираните имоти и да прихване цената им срещу вземането си към длъжника. Наведен е довод, че като е достигнал до извода, че трите процесни имота са били продадени от синдика на „неизвестна цена“, в противоречие с целта на производството по несъстоятелност, прокламирана в чл. 607, ал. 1 от ТЗ, което е приел, че представлява нарушение на чл. 717н от ТЗ, въззивният съд е уважил иска на основание, което не е било поддържано от ищеца. Като постановяване на решението в нарушение на материалния закон, обуславящо неговата неправилност, касаторите сочат, че с установяване нищожността на договора на приетото от съда основание въззивният съд практически е ревизирал влязлото в сила определение № 543/05.07.2017г. по т. д. № 64/2017г. на Плевенския окръжен съд, с което по реда на чл. 679 от ТЗ е потвърдено решението на общото събрание на кредиторите от 24.04.2017г., което дефинира по правно задължителен начин дадения на синдика мандат за осребряване на масата на несъстоятелността, вкл. правомощието и дискрецията на синдика да продава активите като обособени части.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът „Т. С. ЕООД (в нес.) е обосновал допускането на решението до касационно обжалване при условията на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, със следните въпроси, обусловили изхода на спора, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. В случай, че съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да проведе тръжни процедури, а впоследствие и пряко договаряне не на „обособена част“ по смисъла на § 1a от ТЗ, а на други съвкупности от вещи и такова пряко договаряне е проведено в съответствие с даденото от съда разрешение, то сключената от синдика сделка по чл. 718 от ТЗ: а) нищожна ли е поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, или е относително недействителна по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, или е правно перфектна;

б) ако сделката е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, то кое е конкретното основание за нейната нищожност - противоречието щ с чл. 717, ал. 1 и/или ал. 2 от ТЗ или противоречието щ с чл. 718, ал. 1 и/или ал. 3 от ТЗ?“

2. „При положение, че чл. 718, ал. 1 от ТЗ не допуска предметът на прякото договаряне да се отклонява от този на проведените преди това неуспешни две тръжни процедури („вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право, които са били предложени по реда на чл. 717 и следващите), но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал, то урежда ли чл. 718, ал. 3 от ТЗ правна норма, която е част от действащия обективен правен ред, или при действащата редакция на чл. 718, ал. 1 от ТЗ неговата ал. 3 е лишена от разумна основа и е практически неприложима ?“. Относимостта на втория въпрос към сочения специален селективен критерий е обоснована с кореспондиращия му въпрос „дали чл. 718, ал. 3 от ТЗ е плод на законодателна инерция, невнимание и грешка, при които законодателят не е съгласувал идеята си с паралелните изменения в чл. 717 и чл. 718, ал. 1 от ТЗ и е изхождал от неправилното допускане, че синдикът има дискреция да предложи по реда на прякото договаряне нещо различно от това, което е било предмет на тръжните процедури “.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът „С. А. ЕООД е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение със следните въпроси, които касаторът счита, че съдът е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно:

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите, развити в отговора на въззивната жалба, както и всички релевантни факти и доказателства по делото?“;

„Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни мотиви защо счита решаващите мотиви на първоинстанционния съд за неправилни и обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение?“;

„Има ли правомощие въззивният съд да игнорира като доказателство необжалваемо решение по чл. 679 от ТЗ (постановено по жалба на страна по делото) и да достигне до изводи относно законосъобразността на решението на събранието на кредиторите [относно начина на осребряване на имуществото на длъжника], които противоречат на решението по чл. 679 от ТЗ?“.

При условията на селективния критерий чл. 280, ал. 1, т. 3 от ТЗ, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в изложението на „С. А. ЕООД са формулирани следните въпроси, които са аналогични на тези, формулирани в изложението на „Т. С. ЕООД (в нес.), а именно:

1. Какво е (в контекста на въпроса за действителността на сделката по чл. 718 от ТЗ) материалноправното съотношение между общото основание за нищожност „противоречие със закона“, по смисъла на чл. 26. ал. I от ЗЗД, от една страна и специалното основание за относителна недействителност, уредено в чл. 646. ал. 1, т. 3 от ТЗ, от друга, в хипотези, при които нарушението на закона се изразява в накърняване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване? “;

2. „Как следва да бъде квалифицирана сделка по чл. 718 от ТЗ, извършена в нарушение на уредените в чл. 717, ал. 2 от ТЗ начини за осребряване („като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права“) и по-конкретно, дали тази сделка е относително недействителна по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ или нищожна поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ТЗ? “.

Касаторите са формулирали идентични искания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за произнасяне по съществото на инвокираните в касационните жалби оплаквания по реда на чл. 293 от ГПК.

Ответникът по касация „Кей Би Си Б. Б. ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, оспорва касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв. Д. К. С. от САК се поддържа, че не са налице основанията на чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорено е основателността на оплакването за недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес, с довода, че не са налице хипотезите на чл. 179, ал. 3 от ЗЗД, при които ипотеките имат ред от новото вписване, защото заличаването им не е било извършено със съгласието на ипотекарния кредитор, което впоследствие да е прогласено за нищожно или да е унищожено на основание чл. 44 вр. с чл. 26-33 ЗЗД, нито по силата на съдебно решение за установяване със сила на пресъдено нещо липсата на ипотечно право, което впоследствие да е било прогласено за нищожно по реда на чл. 270, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че нормата не намира приложение когато ипотеките са били заличени въз основа на нищожна продажба, извършена от синдика по реда на чл. 718 от ТЗ. Изложено е, че въззивният съд е направил извод за нищожност на процесния договор въз основа на „комплексна оценка“, а не само поради невъзможност да се определи продажната цена на ипотекираните имоти като част от продадената с него имуществена съвкупност. Посочено е, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „С. А. ЕООД въпроси, свързани с твърдяни процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, поради неизпълнение на задължението му за обсъждане на всички доводи и възражения на страните, които имат значение за спора, както и за излагане на конкретни мотиви във връзка с приетата от него неправилност на решаващите съображения на първоинстанционния съд, обосноваващи отмяна на постановеното решение, са неотносими към общия критерий за допускане на касационно обжалване по блчл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като касаят обосноваността на въззивното решение, свързана с неговата правилност, която подлежи на проверка едва при допуснато касационно обжалване. Поддържа се, че въззивният съд е изложил собствени съображения защо счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за неправилни. Счита, че въпросът за възможността въззивният съд да формира правни изводи за законосъобразността на договора, сключен въз основа на решение на събранието на кредиторите, които противоречат на определението на съда по несъстоятелността по чл. 679 от ТЗ, не е обусловил изхода на спора по делото, защото въззивният съд не е изложил съображения за незаконосъобразност на решението относно начина на осребряване, а напротив - приложил го е според точния му смисъл, като е приел, че то възпроизвежда законовата норма. Що се отнася до предвидената в разрешението за продажбата по реда на чл. 718 ТЗ възможност за продажбата на имотите „на части”, определени от синдика, ответникът по касация счита решението на събранието на кредиторите в тази част за „неприложимо“, поради недопустимостта да се продава по този ред имущество, което не е било предлагано за продажба по реда на чл. 717в и чл. 717ж от ТЗ. Счита, че въпросът за съотношението между исковете по чл. 26 от ЗЗД и иска по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ не е обусловил изхода на спора, тъй като ищцовата банка не е кредитор на несъстоятелността на „Т. С. ЕООД (в нес.) с вземания, а само негов ипотекарен кредитор, който по силата на учредените в негова полза ипотеки има право да се удовлетвори от стойността на процесните имоти за погасяване на чужд дълг - този на „Боско строй“ ЕООД (в нес.), поради което не е и легитимирана да предяви иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Изразява се становище за неотносимост към селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на формулирания в изложението на „Т. С. ЕООД (в нес.) въпрос за съотношението между чл. 718, ал. 3 и сега действащата редакция на ал. 1, с довода, че противоречието следва от факта, че синдикът е продал „пакет”, който не е бил законосъобразно предложен преди това за продажба по реда на чл. 717 от ТЗ, защото не е бил овластен за създаване на такъв „пакет от активи“ нито от закона, нито с решението на събранието на кредиторите.

Ответникът по касация е направил искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и да му бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

При горните данни, по допускането на решението до касационно обжалване, настоящият касационен състав намира следното :

По делото е установено, а това е и безспорно между страните, че ипотеките върху процесните три недвижими имота са били учредени в полза на „Кей Би Си Б. Б. ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)”ЕАД) за обезпечаване на вземанията му към трето неучастващо в производството по делото лице „Б. С. ЕООД по договори за банков кредит, което с договор от 20.03.2014 г. е прехвърлило собствеността върху тях на „Г. С. ГД“ЕООД в погашение на задължението си към приобретателя по договор за цесия от 10.03.2014 г. Установено е също, че с договор от 16.04.2014 г. по чл. 15 от ТЗ „Г. С. ГД“ЕООД е прехвърлило търговското си предприятие на „Т. С. ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което с решение от 3.01.2017 г. по т. д.№ 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд е обявено в несъстоятелност. Съгласно протокол от 24.04.2017 г. събранието на кредиторите на „Т. С. ЕООД (в нес.) е взело решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ за начина на осребряване на имуществото на длъжника, като е предоставило право на синдика да избере недвижимите имоти и движимите вещи от масата на несъстоятелността, включени в договора от 16.04.2014 г. за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен между „Г. С. ГД“ЕООД и „Т. С. ЕООД, които да бъдат продадени като цяло или в обособени части или индивидуално, а с определение от 5.07.2017 г., постановено по реда на чл. 679 от ТЗ, друг състав на съда по несъстоятелността е оставил без уважение молбата на банката-ипотекарен кредитор за отмяна на решението на общото събрание в тази част. С договор от 27.12.2018 г., сключен по реда на чл. 718 от ТЗ с нот. акт № 39, съст. по нот. д.№ 1606/2018 г. синдикът на „Т. С. ЕООД (в нес.) е продал на „С. А. ЕООД процесните три ипотекирани в полза на банката имота, като съвкупност, заедно с други недвижими имоти вкл. и такива с производствено предназначение (бетонов възел) и движими вещи, срещу общо уговорена цена от 3 172 686 лв., от които за погасяване вземанията на останалите кредитори купувачът е заплатил сумата от 38 039.74 лв., а разликата е погасил чрез прихващане с вземанията си към „Т. С. ЕООД (в нес.), в качеството на кредитор на несъстоятелното дружество, на основание ч. 717д, ал. 2 от ТЗ.

При горната фактическа обстановка, за да отмени решението на първоинстанционния съд, с което искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е отхвърлен и да уважи същия, съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че той е допустим, тъй като от една страна, банката е ипотекарен кредитор с право на предпочтително удовлетворяване от цената на процесните три имота, а не кредитор на несъстоятелността, както и че ограничаването на основанията, на които може да се атакува действителността на продажбата по чл. 717з, ал. 3 и 4 от ТЗ, е приложимо само по отношение на постановленията за възлагане, издадени от съда по несъстоятелността въз основа на осъществени продажби чрез проведени търгове, но не и за продажбите чрез пряко договаряне по чл. 718 от ТЗ, чиято недействителност поради нарушаване разпоредбите на ТЗ е приел, че може да бъде оспорвана по общия исков ред. Обосновал е извода си за наличието на правен интерес от търсената с иска защита с изрично предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗЗД възможност за установяване по исков ред на недействителността на основанието за заличаване на ипотеката, чиято последица е отпадане на неговия негативен ефект. По отношение нищожността на договора за продажба като сключен в противоречие на закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбите на чл. 716, 717 и 718 ТЗ, при систематическото и историческото им тълкуване с допълнителната разпоредба на § 1a от доп. разп. на ТЗ, не допускат извършване на продажби чрез търгове или при условията на пряко договаряне на съвкупности от имуществени права, които не отговарят на определението за обособена част, освен ако не се касае за съвкупност от всички имуществени права на длъжника. Относим към този извод на въззивния съд е първият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Т. С. ЕООД (в нес.), а именно, дали сключеният от синдика договор по чл. 718 от ТЗ за продажба на съвкупности от вещи от масата на несъстоятелността, които не представляват обособени части по смисъла на § 1 от доп. разп. на ТЗ, но за който той е бил овластен от събранието на кредиторите, е нищожен поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, или е относително недействителен, по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, поради сключването му не по установения в производството ред и при положителен отговор на въпроса в първия алтернативно предложен вариант - дали нищожността е такава, поради противоречие с нормата на чл. 717, ал. 1 и/или ал. 2 от ТЗ или с чл. 718, ал. 1 и/или ал. 3 от ТЗ. Цитираните въпроси кореспондират на въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „С. А. ЕООД относно съотношението между общото основание за нищожност, поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. първо от ЗЗД, от една страна и специалното основание за „относителна недействителност“ [sic], уредено в чл. 646. ал. 1, т. 3 от ТЗ, от друга, в хипотези, при които нарушението на закона се изразява в накърняване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване, и свързаният с нея въпрос дали договорът по чл. 718 от ТЗ, сключен в нарушение на предвидените в чл. 717, ал. 2 от ТЗ начини за осребряване - като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права е относително недействителен – („относително нищожен“ според терминологията на закона) по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, или нищожен поради противоречие на закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Т.е., дали институтът на нищожността по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предпоставен от сключването на договора „не по установения в производството ред“ дерогира общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, когато редът за удовлетворяване на кредиторите е уреден с императивни норми. Споменатите въпроси са обусловили изхода на спора по делото, поради което удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същевременно, по въпроса дали при осребряване масата на несъстоятелността с договор за продажба, сключен от синдика чрез пряко договаряне могат да бъдат прехвърляни само фактически съвкупности от недвижими имоти и движими вещи, които представляват обособени части, по смисъла на § 1а от доп. разп. на ТЗ, или по овластително решение на общото събрание на кредиторите предмет на такъв договор по дискреция на синдика могат да бъдат и други конфигурации от обекти от масата на несъстоятелността, които поради липса на функционална връзка не представляват такива организационни структури, не е формирана съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Това се отнася и за въпроса дали предмет на такъв договор, като елементи от продадената по този ред фактическа съвкупност, могат да бъдат и собствени на несъстоятелния длъжник недвижими имоти, намиращи се в масата на несъстоятелността, които са обременени с ипотеки, учредени от предходен праводател за обезпечаване на главно задължение, за чието изпълнение той не е лично задължен, включително и в комбинация с други обекти на собственост, необременени с такива привилегии.

По горните съображения касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 26.05.2022 г., пост. по т. д.№ 531/2021 г. на Софийския апелативен съд т. о., 9 състав.

УКАЗВА на „С. А. ЕООД и на „Т. С. ЕООД (в нес.) в едноседмичен срок от съобщаването да представят доказателства за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на по 3118.60 лв. по жалбата на всеки от тях, след представяне на доказателства за което, делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :