О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50190
гр.София, 18.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 3760 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
По касационна жалба на „К. Б. ЕООД е допуснато до касационно обжалване решение № 260002 от 19.08.2020 г. по в. гр. д. №533 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, XIV състав, с което е потвърдено решение №4742 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 4018 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, ГО, II граждански състав, за признаване за установено, че В. И. Т. не дължи на „К. Б. ЕООД сумата от 5 086, 35 лв. по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроК. Б“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „К. Б. ЕООД, поради погасяване по давност.
По движението на делото Върховният касационен съд намира следното:
В. И. Т. е изложила в исковата молба, че е единствен наследник на баща си И. П. Т., срещу когото е бил издаден изпълнителен лист за главница от 5 086, 35 лв., просрочена лихва в размер на 219, 94 лв. и 97, 48 лв. наказателна лихва по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроК. Б“ АД. За вземанията е било образувано на 1.09.2008 г. изпълнително дело № 410/2008 г. по описа на ЧСИ Л. М.. На 20.08.2009 г. е извършен опис на движимо имущество и това е последното изпълнително действие в продължение на повече от две години, тъй като взискателят на 26.05.2011 г. се е отказал от насрочения опис на движимите вещи. Според ищцата, след като са изтекли повече от две години от 20.08.2009 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по право и резултатът е че извършените действия в рамките на прекратеното изпълнително производство не са способни до произведат правен ефект, включително-да прекъснат давността. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е от 20.03.2017 г., новото изпълнително дело № 278/2017 г. е образувано по молба от 26.05.2017 г., а на 13.06.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в „ОББ“ АД.
При тези фактически обстоятелства и с оглед довода на ищцата, че извършените действия по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК изпълнително дело нямат правен ефект, от значение за изхода на спора е как се отразява на погасителната давност изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Според едното разбиране в практиката на ВКС перемпцията няма правно значение за давността, а според другото изпълнителните действия се обезсилват по право и не могат да прекъснат давността, като в тази хипотеза спирането на давността по време на изпълнителния процес при приложението на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., също би отпаднало с обратна сила. Този проблем е поставен за разрешаване в т. 3 на разпореждане от 9.03.2023 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК. Ето защо на основание чл. 292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. 3 на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 3760 по описа за 2020 г. на III ГО на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по т. 3 на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС.
ОТМЕНЯ насрочването на делото за публичното съдебно заседание на 28.09.2023 г., за което да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.