Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник на Районно управление (РУ) – гр. Р. при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Кюстендил срещу съдебно решение № 157 от 13.10.2017 г. постановено по адм. дело № 267 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил.

Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че министърът на вътрешните работи, в изпълнение на правомощията си по чл. 165 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) е издал заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г., с която е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по безопасността на движението, като сред тях са и ОД на МВР. В конкретния случай това е ОД на МВР – Кюстендил, а съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, органът, комуто са предоставени правомощия за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП е директорът на ОД на МВР – Кюстендил. Със заповед № 277з-1046 от 30.06.2017 г. последният е делегирал правомощията си на определени длъжностни лица, между които началниците на РУ при ОД на МВР – Кюстендил, в случая – началника на РУ – Рила. Поради това изводът на АС – Кюстендил за липса на компетентност на издателя на заповедта за прилагане на ПАМ, респективно – за нищожност на административния акт, е неправилен. Счита, че противно на изложеното от съда не е допуснато нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на заповедта, като излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът – Б. К. З.,...