Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С.П в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. М.М, срещу решение № 7/20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 211/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Р., с което по жалба на П.С, в качеството й на земеделски производител /ЗП/, е отменен РА № Р-03001819002591-091-001/19.12.2019 г., в частта, потвърдена с решение № 25/19.03.2020 г. на директора на посочената по – горе дирекция, с която на земеделския производител не е признато упражняването на право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период м. 03.2019 г. - в размер на 148 271, 00 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се посочва, че условието за упражняване на правото на данъчен кредит - удостоверяване реалността на извършената доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, не се доказва по безспорен начин в проведеното производство. В тази връзка счита, че представените в хода на административното и съдебното производства доказателства не оборват констатациите, достигнати от органите по приходите за липса на доставка и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Обстоятелството, че не се представят фактури за покупка на доставените машини и оборудване от реалния производител и данни и сведения къде са произведени, от кого са закупени и транспортирани, както и липсата на документи за произход на процесните стоки, според касатора потвърждава достигнатия извод за липса на реалност на...