Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Пешев, срещу Решение №5528 от 16.10.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №5795/2020 година. С него е отменено Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ, с което на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорения акт да бъде отхвърлена.

Ответникът - М. Хабиби, гражданка на Афганистан, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Гитева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което предлага същото да бъде отменено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, срещу Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Установил е, че първоначално на 22.08.2016 г. М. Хабиби е подала молба за закрила до ДАБ. С Решение №12611/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Това решение е обжалвано.

С Решение №112/26.02.2019 г. по адм. дело №1236/2018 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата й. Решението е отменено с Решение №16631/05.12.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело №3938/2019 г., при което по същество е отменено решението на административния съд и делото е върнато на председателя на ДАБ за ново произнасяне при спазване на дадените с мотивите на решението указания. След връщане на преписката председателят на ДАБ се е произнесъл с Решение №1442/02.06.2020 г. – предмет на разглеждане в настоящото производство.

При осъществения контрол за законосъобразност на акта в производството по чл. 145 и сл. АПК, Административен съд София – град е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон. На първо място, в противоречие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ, след получаване на преписката, административният орган издал акта без да проведе интервю с оспорващия, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за бежанската история. Според съда, независимо, че нямало такива указания в отменителното решение, с оглед на това, че от подаване на молбата за закрила до постановяване на оспорения акт били минали 4 години, както, и че на единия от братята на молителката - Х. Хабиби бил предоставен хуманитарен статут, административният орган бил длъжен да проведе ново интервю с молителката.

От анализа на правните разпоредби на чл. 22 и чл. 34 ЗУБ съдът е обосновал извод, че за административния орган е налице задължение да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощие да прецени наличието или липсата на предпоставките за реализиране на това право. Независимо, че към момента на произнасяне на административния орган М. Хабиби била пълнолетна и като такава не била член на семейството по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУБ на своята майка, братя и сестри, това не означавало, че административният орган не следвало да извърши преценка за наличието на „семеен живот” между посочените лица и търсещата закрила, съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на ЕСПЧ, при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Според тази практика от значение за наличието или липсата на „семеен живот” били фактическите взаимоотношения между лицата. По изложените съображения съдът е отменил решението и е върнал преписката на административния орган, като е дал указания за провеждане на ново интервю с търсещата закрила и за обсъждане на представените в хода на съдебното производство доказателства.

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Видно от развилото се административно производство, по което е било постановено и оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ, чужденката М. Хабиби първоначално е подала молба за закрила до ДАБ чрез РЦ – Елхово при Дирекция „Миграция”с вх. №105450-3898/22.08.2016 година. С Решение №12611 от 20.06.2017 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №753 от 16.11.2017 г. по адм. дело №853/2017 г. Административен съд Хасково е отменил оспорения от М. Хабиби отказ. С Решение №15216 от 07.12.2018 г. по адм. дело №546/2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Съображенията за това са били, че неправилно административният съд приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

При новото разглеждане Административен съд Хасково е постановил Решение №112 от 26.02.2019 г. по адм. дело №1236/2018 г., с което е отхвърлил жалбата на М. Хабиби срещу Решение №12611 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ. Това решение е обжалвано от търсещата закрила и също е отменено с Решение № 16631 от 05.12.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3938/2019 година. Съображенията на тричленния състав на ВАС са били, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка на ситуацията в държавата на произход на М. Хабиби – Афганистан в контекста на изложеното от нея, във връзка с положението на жените в Афганистан, като обособена социална група и относно [етнически произход].

Такава преценка не била направена и от административния орган. Указанията са били да се разгледа бежанската история като се съобрази, че кандидатът за закрила е жена без мъжка подкрепа в Афганистан, поставящо я в положението на лице, което принадлежи към обособена социална група, а при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, да се мотивира относно принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.Пта е била върната на административния орган за ново произнасяне.

При новото разглеждане административното производство е приключило с издаване на Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ. С него на М. Хабиби отново е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С новото решение органът на първо място е разгледал бежанските истории на майката, братята и сестрите на М. Хабиби и връзките между тях. Установил е, че на един от тях – пълнолетния брат Х. Хабиби е предоставен хуманитарен статут с Решение №6394/15.10.2019 г. на председателя на ДАБ. Приел е, че не може да се направи извод за изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила на молителката, които да са свързани с личното й положение, и които тя да не е заявила при проведеното с нея интервю.

Поради установеното от материалите по административната преписка и изявленията на кандидатката, че същата е гражданка на Афганистан, пребиваваща легално на територията на Иран, органът е преценил относимите факти, свързани с личното положение на М. Хабиби и в двете страни, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От справка вх. №МД-474/23.08.2019 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ органът е направил извод, че [етническа група], която съставлява около 27 на сто от населението на страната, което ги правело втората по големина група в Афганистан, не е обект на преследване.

Обсъдено е и личното положение на М. Хабиби в качеството й на неомъжена жена без мъжка подкрепа в Афганистан. Органът се е позовал на справка вх. №МД-59/28.01.2020 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, според която афганистанското общество е доминирано от мъже и жените се нуждаят от мъж от семейството, който да ги придружава. Независимо от тази констатация, липсата му по отношение на чужденката не представлявало преследване по смисъла на ЗУБ. Поради това органът е направил извод, че заявителката не е обект на преследване в Афганистан заради това, че не е омъжена и е без мъжка подкрепа.

По отношение на заявеното от М. Хабиби, че в Иран афганистанците не били уважавани, органът е разгледал представената информация в справка вх. №МД-46/24.01.2020 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ и е приел, че отношението на иранските власти към афганистанските бежанци не можело да се определи като репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група от държавата, партии или организации и недържавни субекти, на които държавата не може или не желае да предостави закрила срещу преследване.

В хода на административното производство органът е установил, че за търсещата закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. От нейна страна не били направени релевантни твърдения за осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Поради това не били налице субективният и обективният елемент на предвиденото в тази разпоредба понятие „основателно опасение от преследване”. Сочените причини за напускане на страната не отговаряли и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на чужденката по време на интервюто органът е намерил, че в случая не става дума за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър стандарт на живот.

За М. Хабиби липсвали и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че тя е била принудена да напусне Афганистан и Иран поради реална заплаха от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Направеният извод е, че чужденката не е била изложена и за нея не съществувал бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не била налице и заплаха поради ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Органът е изложил съображения, че за чужденката липсвали и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. От анализа на приетите за установени фактически обстоятелства по преписката и сторените въз основа на тях правни изводи в решението на председателя на ДАБ, следва да се приеме, че от негова страна са били изпълнени указанията на Върховния административен съд.

Неправилен е изводът на АССГ за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС, поради непроизнасяне от страна на председателя на ДАБ относно правото на зачитане на семейния живот на чужденката. Както вече беше отбелязано, в Решение №1442 от 02.06.2020 г. председателят на ДАБ е съобразил обстоятелството, че М. Хабиби е влязла на територията на страната заедно с майка си, братята и сестра си. Административният орган е обсъдил всяка една от представените от посочените лица бежански истории и как са се развили производствата по депозираните от тях молби за предоставяне на международна закрила.

Именно с оглед на това, решението, издадено по отношение на жалбоподателката, се основава на заявеното от нея, но също така е съобразено с решенията по молбите на другите членове от семейството ѝ. Параграф 1, т. 3 от ДР на ЗУБ определя кръга от лицата, които са членове на семейството, като пълнолетните братя и сестри не влизат в неговия обхват, а чужденката е била пълнолетна още към момента на подаване на молбата за закрила - 22.08.2016 година. От данните по преписката е видно, че на пълнолетния брат на търсещата закрила – Х. Хабиби е предоставен хуманитарен статут. От приложеното по преписката Решение №6394/15.10.2019 г. на председателя на ДАБ се установява, че статутът е предоставен на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ – по други причини от хуманитарен характер. Изрично е отбелязано, че това е съвместимо само с личния статут на чужденеца.

Неправилно първоинстанционният съд е приел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила непровеждането на ново интервю с М. Хабиби, като по този начин не били изяснени фактите, свързани с бежанската й история. От доказателствата по делото се установява, че с М. Хабиби е било проведено интервю, обективирано в протокол с рег. № УП-9801/04.01.2017 година. Съгласно чл. 63а, ал. 4 ЗУБ в приложимата й редакция интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Това означава, че за органа не съществува задължение за провеждане на ново интервю. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденката за закрила, за административния орган би било налице задължение да бъде проведено допълнително интервю с лицето. А от данните по делото се установи, че такива факти и обстоятелства не са били изтъкнати от лицето.

Правилно е установено от административния орган, а това е видно и от обсъдените по делото поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, че за търсещата закрила не са налице изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ хипотези, при наличието на които органът следва да предостави статут на бежанец. Не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушение на тези права, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Административният орган е обсъдил и събраните в хода на административното производство данни за обстановката в Афганистан и Иран, като се е позовал на приложените по делото справки относно тези две държави.

Във връзка с приложението на чл. 9 ЗУБ настоящата съдебна инстанция намира, че според предвиденото в чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В контекста на актуалната ситуация в Афганистан и Иран, основана на представените по делото справки, относими към сигурността в тези държави, административният орган правилно и противно на изтъкнатите пред първоинстанционния съд възражения от чужденката, е приел, че спрямо лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ.М.Х не е била принудена да напусне своята страна поради реална опасност от тежки посегателства, така, както те са изброени в горецитираната правна норма.

При осъществяване преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, съобразно сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година, следва да се приеме въз основа на установените факти, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО понятия - тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молител, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца и по делото те не са установени спрямо жалбоподателката. В този смисъл търсещата закрила не е доказала по безспорен начин, че ситуацията и режимът в Афганистан и Иран, сочат именно на тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако се завърне в държавата си по произход, ще бъде застрашен нейният живот.

Не се установява М. Хабиби да е била в състояние на заплаха, такова, каквото е определено в Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 година. Според решението съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Ето защо и по изложените съображения, решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено. Молбата за предоставяне на закрила на чужденката, преценена съобразно относимите разпоредби на ЗУБ е неоснователна, тъй като не са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилното решение, съдът следва да постанови ново по същество на спора, като отхвърли жалбата на М. Хабиби срещу решението на председателя на ДАБ при МС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №5528 от 16.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №5795/2020 г., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, срещу Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Пешев, срещу Решение №5528 от 16.10.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №5795/2020 година. С него е отменено Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ, с което на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорения акт да бъде отхвърлена.

Ответникът - М. Хабиби, гражданка на Афганистан, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Гитева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което предлага същото да бъде отменено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, срещу Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Установил е, че първоначално на 22.08.2016 г. М. Хабиби е подала молба за закрила до ДАБ. С Решение №12611/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Това решение е обжалвано.

С Решение №112/26.02.2019 г. по адм. дело №1236/2018 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата й. Решението е отменено с Решение №16631/05.12.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело №3938/2019 г., при което по същество е отменено решението на административния съд и делото е върнато на председателя на ДАБ за ново произнасяне при спазване на дадените с мотивите на решението указания. След връщане на преписката председателят на ДАБ се е произнесъл с Решение №1442/02.06.2020 г. – предмет на разглеждане в настоящото производство.

При осъществения контрол за законосъобразност на акта в производството по чл. 145 и сл. АПК, Административен съд София – град е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон. На първо място, в противоречие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ, след получаване на преписката, административният орган издал акта без да проведе интервю с оспорващия, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за бежанската история. Според съда, независимо, че нямало такива указания в отменителното решение, с оглед на това, че от подаване на молбата за закрила до постановяване на оспорения акт били минали 4 години, както, и че на единия от братята на молителката - Х. Хабиби бил предоставен хуманитарен статут, административният орган бил длъжен да проведе ново интервю с молителката.

От анализа на правните разпоредби на чл. 22 и чл. 34 ЗУБ съдът е обосновал извод, че за административния орган е налице задължение да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощие да прецени наличието или липсата на предпоставките за реализиране на това право. Независимо, че към момента на произнасяне на административния орган М. Хабиби била пълнолетна и като такава не била член на семейството по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУБ на своята майка, братя и сестри, това не означавало, че административният орган не следвало да извърши преценка за наличието на „семеен живот” между посочените лица и търсещата закрила, съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на ЕСПЧ, при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Според тази практика от значение за наличието или липсата на „семеен живот” били фактическите взаимоотношения между лицата. По изложените съображения съдът е отменил решението и е върнал преписката на административния орган, като е дал указания за провеждане на ново интервю с търсещата закрила и за обсъждане на представените в хода на съдебното производство доказателства.

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Видно от развилото се административно производство, по което е било постановено и оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ, чужденката М. Хабиби първоначално е подала молба за закрила до ДАБ чрез РЦ – Елхово при Дирекция „Миграция”с вх. №105450-3898/22.08.2016 година. С Решение №12611 от 20.06.2017 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №753 от 16.11.2017 г. по адм. дело №853/2017 г. Административен съд Хасково е отменил оспорения от М. Хабиби отказ. С Решение №15216 от 07.12.2018 г. по адм. дело №546/2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил съдебното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Съображенията за това са били, че неправилно административният съд приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

При новото разглеждане Административен съд Хасково е постановил Решение №112 от 26.02.2019 г. по адм. дело №1236/2018 г., с което е отхвърлил жалбата на М. Хабиби срещу Решение №12611 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ. Това решение е обжалвано от търсещата закрила и също е отменено с Решение № 16631 от 05.12.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3938/2019 година. Съображенията на тричленния състав на ВАС са били, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка на ситуацията в държавата на произход на М. Хабиби – Афганистан в контекста на изложеното от нея, във връзка с положението на жените в Афганистан, като обособена социална група и относно [етнически произход].

Такава преценка не била направена и от административния орган. Указанията са били да се разгледа бежанската история като се съобрази, че кандидатът за закрила е жена без мъжка подкрепа в Афганистан, поставящо я в положението на лице, което принадлежи към обособена социална група, а при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, да се мотивира относно принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.Пта е била върната на административния орган за ново произнасяне.

При новото разглеждане административното производство е приключило с издаване на Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ. С него на М. Хабиби отново е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С новото решение органът на първо място е разгледал бежанските истории на майката, братята и сестрите на М. Хабиби и връзките между тях. Установил е, че на един от тях – пълнолетния брат Х. Хабиби е предоставен хуманитарен статут с Решение №6394/15.10.2019 г. на председателя на ДАБ. Приел е, че не може да се направи извод за изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила на молителката, които да са свързани с личното й положение, и които тя да не е заявила при проведеното с нея интервю.

Поради установеното от материалите по административната преписка и изявленията на кандидатката, че същата е гражданка на Афганистан, пребиваваща легално на територията на Иран, органът е преценил относимите факти, свързани с личното положение на М. Хабиби и в двете страни, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От справка вх. №МД-474/23.08.2019 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ органът е направил извод, че [етническа група], която съставлява около 27 на сто от населението на страната, което ги правело втората по големина група в Афганистан, не е обект на преследване.

Обсъдено е и личното положение на М. Хабиби в качеството й на неомъжена жена без мъжка подкрепа в Афганистан. Органът се е позовал на справка вх. №МД-59/28.01.2020 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, според която афганистанското общество е доминирано от мъже и жените се нуждаят от мъж от семейството, който да ги придружава. Независимо от тази констатация, липсата му по отношение на чужденката не представлявало преследване по смисъла на ЗУБ. Поради това органът е направил извод, че заявителката не е обект на преследване в Афганистан заради това, че не е омъжена и е без мъжка подкрепа.

По отношение на заявеното от М. Хабиби, че в Иран афганистанците не били уважавани, органът е разгледал представената информация в справка вх. №МД-46/24.01.2020 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ и е приел, че отношението на иранските власти към афганистанските бежанци не можело да се определи като репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група от държавата, партии или организации и недържавни субекти, на които държавата не може или не желае да предостави закрила срещу преследване.

В хода на административното производство органът е установил, че за търсещата закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. От нейна страна не били направени релевантни твърдения за осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Поради това не били налице субективният и обективният елемент на предвиденото в тази разпоредба понятие „основателно опасение от преследване”. Сочените причини за напускане на страната не отговаряли и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. От анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на чужденката по време на интервюто органът е намерил, че в случая не става дума за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър стандарт на живот.

За М. Хабиби липсвали и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че тя е била принудена да напусне Афганистан и Иран поради реална заплаха от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Направеният извод е, че чужденката не е била изложена и за нея не съществувал бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, не била налице и заплаха поради ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Органът е изложил съображения, че за чужденката липсвали и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. От анализа на приетите за установени фактически обстоятелства по преписката и сторените въз основа на тях правни изводи в решението на председателя на ДАБ, следва да се приеме, че от негова страна са били изпълнени указанията на Върховния административен съд.

Неправилен е изводът на АССГ за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС, поради непроизнасяне от страна на председателя на ДАБ относно правото на зачитане на семейния живот на чужденката. Както вече беше отбелязано, в Решение №1442 от 02.06.2020 г. председателят на ДАБ е съобразил обстоятелството, че М. Хабиби е влязла на територията на страната заедно с майка си, братята и сестра си. Административният орган е обсъдил всяка една от представените от посочените лица бежански истории и как са се развили производствата по депозираните от тях молби за предоставяне на международна закрила.

Именно с оглед на това, решението, издадено по отношение на жалбоподателката, се основава на заявеното от нея, но също така е съобразено с решенията по молбите на другите членове от семейството ѝ. Параграф 1, т. 3 от ДР на ЗУБ определя кръга от лицата, които са членове на семейството, като пълнолетните братя и сестри не влизат в неговия обхват, а чужденката е била пълнолетна още към момента на подаване на молбата за закрила - 22.08.2016 година. От данните по преписката е видно, че на пълнолетния брат на търсещата закрила – Х. Хабиби е предоставен хуманитарен статут. От приложеното по преписката Решение №6394/15.10.2019 г. на председателя на ДАБ се установява, че статутът е предоставен на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ – по други причини от хуманитарен характер. Изрично е отбелязано, че това е съвместимо само с личния статут на чужденеца.

Неправилно първоинстанционният съд е приел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила непровеждането на ново интервю с М. Хабиби, като по този начин не били изяснени фактите, свързани с бежанската й история. От доказателствата по делото се установява, че с М. Хабиби е било проведено интервю, обективирано в протокол с рег. № УП-9801/04.01.2017 година. Съгласно чл. 63а, ал. 4 ЗУБ в приложимата й редакция интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Това означава, че за органа не съществува задължение за провеждане на ново интервю. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденката за закрила, за административния орган би било налице задължение да бъде проведено допълнително интервю с лицето. А от данните по делото се установи, че такива факти и обстоятелства не са били изтъкнати от лицето.

Правилно е установено от административния орган, а това е видно и от обсъдените по делото поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, че за търсещата закрила не са налице изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ хипотези, при наличието на които органът следва да предостави статут на бежанец. Не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушение на тези права, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Административният орган е обсъдил и събраните в хода на административното производство данни за обстановката в Афганистан и Иран, като се е позовал на приложените по делото справки относно тези две държави.

Във връзка с приложението на чл. 9 ЗУБ настоящата съдебна инстанция намира, че според предвиденото в чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В контекста на актуалната ситуация в Афганистан и Иран, основана на представените по делото справки, относими към сигурността в тези държави, административният орган правилно и противно на изтъкнатите пред първоинстанционния съд възражения от чужденката, е приел, че спрямо лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ.М.Х не е била принудена да напусне своята страна поради реална опасност от тежки посегателства, така, както те са изброени в горецитираната правна норма.

При осъществяване преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, съобразно сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година, следва да се приеме въз основа на установените факти, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО понятия - тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молител, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца и по делото те не са установени спрямо жалбоподателката. В този смисъл търсещата закрила не е доказала по безспорен начин, че ситуацията и режимът в Афганистан и Иран, сочат именно на тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако се завърне в държавата си по произход, ще бъде застрашен нейният живот.

Не се установява М. Хабиби да е била в състояние на заплаха, такова, каквото е определено в Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 година. Според решението съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Ето защо и по изложените съображения, решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено. Молбата за предоставяне на закрила на чужденката, преценена съобразно относимите разпоредби на ЗУБ е неоснователна, тъй като не са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилното решение, съдът следва да постанови ново по същество на спора, като отхвърли жалбата на М. Хабиби срещу решението на председателя на ДАБ при МС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №5528 от 16.10.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело №5795/2020 г., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Хабиби, гражданка на Афганистан, срещу Решение №1442 от 02.06.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.