№ 2

София, 01.03.2022 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:Р. Б.

В. Х.

При участието на секретаря: А. Й.

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 2310/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

„Ю. Б. ”АД, [населено място] е подал касационна жалба против решение № 126 от 29.06.2020г. по т. д.254/2020г. на Варненски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. М. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че вземанията на банката по договор за банков кредит, въпреки цедиране на вземането на трето лице и обратната цесия в полза на банката се реализират валидно по реда на чл. 417 ГПК, тъй като банката е придобила правата си от сключен между страните договор. Обосновано е още, че са налице всички материални предпоставки за признаване на сумите за дължими по отношение на ответната страна, тъй като е било безспорно между страните, това, че сумата по банковия кредит е била усвоена напълно от ответниците, като няма и спор, че банката е цедирала своите права на трето лице, което и ги е върнало чрез цесия непроменени. Подробно е разгледана неправилността на изводите на въззивния съд относно недопустимостта на производството по чл. 417 ГПК.

Ответникът по касация – А. П. Х., чрез пълномощника си адв. Св. Н. е на становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 60531 от 07.10.2021г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е обезсилил решение №1220 от 30.12.2019г. по гр. д. №635/18г. на Варненски окръжен съд и е прекратил производството по делото, образувано по иск на „Ю. Б. АД с правно основание чл. 422 ГПК против А. П. Х. за признаване за установени вземанията на ищеца, присъдени със заповед за незабавно изпълнение № 8154/04.10.2017г. на ВРС. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел недопустимост на предявеният иск и на обосновалото го заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, поради това, че вземането по договора за потребителски кредит е било цедирано на ищеца от „Б. Р. сървисиз“ АД, който не е сред изброените в чл. 417, т. 2 ГПК субекти, имащи право на облекчена процедура по събиране на вземанията си. Развито е разбирането на състава, че последващото обратно цедиране на вземането в полза на банката, с оглед това, че основанието за него вече не е договор за кредит, а осъществената цесия не й дава възможност да се ползва от заповедното производство, предвидено за лицата по чл. 417, т. 2 ГПК, тъй като праводателят й не е банкова институция. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика, обективирана в ТР ОСГТК№4/13, която е тълкувал в смисъл на дадено задължително указание за това, че когато вземането произтича от договор за цесия, цедентът следва да има особено качество на кредитор, съобразно чл. 417, т. 2 ГПК, с оглед което и цесионерът може да предяви вземането му по реда на заповедното производство.

За релевантен, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е приет въпросът –„Налице ли е процесуалноправна легитимация на банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, след като вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е било цедирано в полза на трето лице, а впоследствие отново придобито от страна на банката“. Така приетия за релевантен въпрос е разгледан от въззивния съд в противоречие с разрешенията по него, дадени с решение №58 от 17.06.2020г. по т. д. №1131/19г. на ВКС, ІІ т. о., С това решение, съставът на ВКС, след преглед на съществуващата безпротиворечива практика е приел изрично, че липсата на предпоставки за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК е релевантна към законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, а не за исковото производство. В тази връзка е обосновано, че производството за издаване заповед за изпълнение, инициирано от субект включен в кръга на изчерпателно изброените в чл. 417, т. 2 ГПК, каквато е банката е процесуално допустимо.Така и кредиторът, заявител в заповедното производство разполага с активната процесуалноправна легитимация да предяви иска по чл. 422 ГПК. Изрично са развити съображения за неотносимост на цитираните и от въззивният съд разрешения на ТР ОСГТК № 4/13г. –т. 4г., както и казуалната практика, от която съставът е извел разбиране за недопустимост на производството, инициирано от банката, с оглед придобиване на вземането по силата на договор за цесия от небанкова институция.С тази практика, е приел съставът на ВКС, не се отричат правата на цесионера – банка, да упражни изрично предоставено й от закона право за снабдяване по облекчен ред с изпълнително основание въз основа на собствените си счетоводни книги.

Разгледаното решение, обобщаващо практиката на ВКС, която е константна и еднозначно формирана, като установяваща изрично в хипотези сходни с настоящата активна процесуалноправна легитимация на банката да инициира производството по чл. 417 ГПК и съответно да предяви иска по чл. 422 ГПК се споделя и от настоящия състав.

В противоречие с нея, въззивният съд е приел недопустимост на предявеният иск и на обосновалото го заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, поради това, че вземането по договора за потребителски кредит е било цедирано на ищеца от „Б. Р. сървисиз“ АД, който не е сред изброените в чл. 417, т. 2 ГПК субекти, имащи право на облекчена процедура по събиране на вземанията си.

От данните по делото е изяснен предмета на спор, с оглед постановеният от въззивния съд резултат – а именно - обезсилено е изцяло решението на първостепенния за уважаване на иска по чл. 422 ГПК, поради приетото, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното по поставения правен въпрос се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба и насрещната въззивна жалба на страните.

Решаващият съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 126 от 29.06.2020г. по т. д.254/2020г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същият съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: