ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№741

Гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 1326 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Л. П. К., срещу решение № 26 от 27.02.2024 г. по гр. д. № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 116 от 21.09.2023 г. по гр. д. № 184/2023 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което са отхвърлени предявените от Л. П. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че вземанията на ответника, за събирането на които са образувани изп. дело № 596/ 2016 г. и изп. дело № 219/ 2022 г. по описа на ЧСИ Г. Б., предмет на изпълнителен лист от 24.01.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 52/24.01.2014 г. по гр. д. 69/2014 г. по описа на PC - Козлодуй, а именно: 15 644, 04 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2012 г., и 13 408,43 лв. - претендирана лихва, не съществуват.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е нарушил установения в процесуалния закон основен принцип на диспозитивното начало, като е основал решението си на факти, за които страните са узнали от самото решение, не са твърдени от ответника и на страните не е предоставена възможност да се защитят срещу тях. Изтъква, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата,...