О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№78

София, 28.02.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 325 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба от М. М. Д., чрез адвокат С. и М. Д. Д., представляван от съпругата си М. Г. – Д., срещу определение №170/25.06.2021г. по ч. г.д.№237/2021г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение №260402/18.02.2021г. по г. д.№1067/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения и накърнено право на справедлив процес. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

В същото съображенията за допускане на касационно обжалване са обосновани с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – ограничаване на правото на касаторите на справедлив процес от безпристрастен съд.

За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил изцяло определение № 260402/18.02.2021г. по г. д.№1067/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от М. Д. и Д. Д., последният починал в хода на делото и заменен от наследника М. Д., против А. Ж. А., починал в хода на производството и заменен от наследника Г. А., с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в [населено място] и за обезсилване на нот. акт по нотариално дело №8375/05.11.1996г. на нотариус М. И.. С разпореждане №4134/11.12.2018г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба – представяне на доказателства за заплатена държавна такса и доказателства за вписване на исковата молба. След образуване на делото ищците са депозирали множество молби за освобождаването им от заплащане на дължимите за производството такси, които са оставени без уважение. По последната такава молба е било образувано ч. г.д.№4056/2020г. на ВКС, ІІІ г. о. С постановеното по същото определение №199/23.11.2020г. искането е оставено без уважение. С определение №260402/18.02.2021г. Окръжен съд Бургас е прекратил производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК поради неизпълнение на дадените указания и недобросъвестно упражняване на процесуалните права от страна на ищците с подаването на верижни жалби, които препятстват разглеждането на делото. В атакуваният съдебен акт въззивният съд е приел, че многократно подаваните искания за освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса препятстват даване ход на производството, което процесуално поведение сочи на злоупотреба с право, поради което след влизане в сила на съдебния акт по поредното искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, първата инстанция е следвало да се произнесе веднага по редовността на исковата молба, без да предоставя нов срок за внасяне на дължимата държавна такса. Изложил е съображения, че първостепенния съд е изчакал три месеца от датата на влизане в сила на определението на ВКС, през което време таксата не е внесена, поради което правилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.

Съставът на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Съдът намира, че поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос следва да бъде уточнен (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), в смисъл: нарушено ли е правото на участие на страните в производството при липса на даден нов срок за изпълнение след приключило производство по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и в противоречие с ЕКЗПЧОС, изискваща осигуряване на страните на ефективно участие в производството и правото на равенство, обхващащи и еднаквото приложение на процесуалните срокове.

По поставения правен въпрос, съставът на Върховния касационен съд намира следното:

По време на производството по молбите по чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 1 от ГПК, срокът по чл. 129, ал. 2 от ГПК не тече. След окончателното произнасяне, страната трябва да бъде уведомена изрично за резултата и съдът да даде отново срок за отстраняване нередовностите на исковата молба. След съобщаването започва да тече нов срок за изпълнение.

В конкретния случай, с атакувания съдебен акт, в противоречие с даденото разрешение, е прието, че едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба тече от датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното определение, потвърждаващо отказа по чл. 83, ал. 2 от ГПК на първата инстанция. Неправилно е прието, че към датата на постановяване на прекратителното определение са били налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК, без на страните да е даден нов срок за изпълнение.

С оглед на изложеното, обжалваното въззивно определение №170/25.06.2021г. е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за даване указания за срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Едва при неизпълнението им от страна на ищците, ще са налице предвидените в чл. 129, ал. 3 от ГПК предпоставки за връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 170/25.06.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 237/2021 г. на Бургаския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 170/25.06.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 237/2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260402/18.02.2021г. по гр. дело № 1067/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата молба на М. М. Д. и М. Д. Д. и е прекратено производството по г. д.№1067/2012г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: