6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

гр. София, 24.02.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3462 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ОП „Комунална дейност“, гр. Козлодуй, срещу решение № 260108 от 22.04.2021г. по гр. дело № 134/2021г. на Врачански окръжен съд /ВрОС/, с което е потвърдено решение № 260068 от 25.11.2020г. по гр. д. № 447/2020г. на Козлодуйски районен съд /КзРС/, с което е признато за недействително споразумение от 01.01.2020г. към трудов договор № 6/10.01.2012г. между страните досежно клаузата му за срок за изпитване и са уважени предявените от К. И. Г. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният за сумата 1 048. 50 лв. – обезщетение за оставане без работа, респективно заемане на по-ниско платена работа, поради незаконното уволнение за периода: 25.04.2020г. – 25.10.2020г..

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: При предявен иск по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 5 КТ съдът следва ли да се ограничи до съдържанието на функциите на длъжността, визирани в съответния код по НКПД или следва да извърши преценката си като съобрази всички изисквания на новата длъжност и при установяване на нововъведени такива да прецени съставляват ли същите по естеството си нови трудови функции?, по който поддържа разрешаването му в атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 344/29.11.2011г. по гр. д. № 1407/2010г. на Трето г. о.; решение № 765/11.01.2011г. по гр. д. № 228/2010г.; решение № 7/01.04.2011г. по гр. д. № 954/2009г. на Четвърто г. о.; решение № 498/2012г. по гр. д. № 1561/2010г. на Четвърто г. о.; решение № 160/08.05.2015г. по гр. д. № 4811/2014г. на Четвърто г. о.; определение № 442/09.05.2016г. по гр. д. № 1321/2016г. на Четвърто г. о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в погрешното възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, която е „работник строителство“ с код по НКПД: 93130003, вместо посочената от въззивния съд – „общ работник строителство“ с код по НКПД: 93130001. Счита, че по този начин ищецът е възстановен на длъжност, която не е заемал преди процесното уволнение и на която не може да бъде възстановен съгласно чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

Ответникът по касационната жалба – К. И. Г. не е подал отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно съдебно решение, поради което тя е допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, ВрОС е приел за установено, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 6/10.01.2012г. на длъжност „общ работник строителство на сгради“, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. С допълнително споразумение от 11.09.2012г. трудовият договор е трансформиран в безсрочен, като работникът е изпълнявал същата длъжност до 10.10.2016г.. С допълнително споразумение от 10.10.2016г. длъжността е променена от „общ работник строителство на сгради“ в „общ работник поддържане на сгради“, а с последното допълнително споразумение от 01.01.2020г. длъжността е променена от „общ работник поддържане на сгради“ на „общ работник строителство“, като времетраенето на трудовия договор е променено от безсрочно в срочно и със срок на изпитване в полза на работодателя. Със заповед № 18/14.04.2020. на ответника, процесният трудов договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ по инициатива на работодателя, в рамките на срока за изпитване, уговорен в допълнителното споразумение от 01.01.2020г..

Въз основа на длъжностните характеристики за длъжността общ работник строителство и за длъжността общ работник строителство сгради и неоспореното заключение на трудово - икономическата експертиза, ВрОС е счел за установено, че заеманите от ищеца длъжности са клас по НКПД: нискоквалифицирани работници. Длъжността общ работник строителство“ е с код по НКПД: 93120003, с образователен ценз - основно образование и основни длъжностни задължения: извършва подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации, следи за изправността, профилактиката и ремонта на електрическите мрежи, машини и съоръжения в строителните обекти; извършва товаро-разтоварни и преносни работи; събира и изнася на определени места отпадъци; извършва обща работа при изпълнение на ремонтни работи; почиства складове и дворни площи; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Длъжността общ работник поддържане на сгради е с код по НКПД: 93130003, с образователен ценз - начално образование и основни задължения: „извършване на дейности ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми със значително физическо усилие; изпълнява ръчни операции по зареждане с материали, смазване и почистване на съоръженията, пренасяне на инвентар от едно място на друго; участва във всички товаро-разтоварни, монтажни и демонтажни работи на територията на обекта, а също така и извън него при изпълнение на поръчки. Затова е счел, че длъжностните характеристики общ работник строителство на сгради от 10.04.2013г. и общ работник строителство от 06.01.2020г. се припокриват и отговарят на най-ниско квалифицираната дейност в областта на строителството, въпреки че имат различни кодове в Националния класификатор на професиите и дейностите в клас професии, неизискващи специални квалификации в областта на строителството. Към длъжността по допълнителното споразумение от 01.01.2020г. са били добавени нови функции, които не са присъщи за длъжността общ работник строителство. Работодателят към вече изпълняваните от ищеца трудови функции е добавил нови и различни, които не отговарят на код по НКПД: 93120003, а именно: „разчитане на работни чертежи, планове, скици и схеми; извършване дейности по полагане на арматура, зидария, покривни работи при ремонт на сгради и помещения; изработва, монтира, демонтира и укрепва различни видове кофраж; изчислява и измерва различни видове материали при използването им в строителството, за които ищецът няма необходимата подготовка, квалификация, умения, знания и образование. При изискване основно образование и посочено основно образование за работника в процесния трудов договор от 2012г., работодателят не е можел да му вменява задължения, които очевидно няма квалификацията да изпълни. Въззивният съд е подчертал, че същевременно работодателят е имал впечатления от работата на ищеца, която е ниско квалифицирана дейност в областта на строителството, от 2012г. до 2020г., от което следва, че Г. не е трябвало да бъде проверяван отново относно възможността да я изпълнява, тъй като става въпрос за същия работодател и за същата работа, която ищецът е извършвал години. Затова е заключил, че в допълнителното споразумение от 01.01.2020г. към процесния трудов договор, е предвидена клауза за изпитване, която не цели проверка качествата на наетото лице за справяне с трудовите функции, които са му възложени, защото същите той вече е изпълнявал при същия работодател, а цели заобикаляне на закона, за да се осигури възможност на работодателя да се възползва от облекчен начин да прекрати трудовото правоотношение с конкретния работник. С въведените в длъжностната характеристика за общ работник строителство задължения за работника, изискващи по - високо образование от основно образование, нови умения, знания и квалификация, работодателят е проявил недобросъвестност, защото не може да подлага на изпитателен срок проверка на трудови функции на работник, които се предполага да не може да извърши, тъй като няма нужния по – висок образователен ценз от основно образование, който не е въведен в длъжностната характеристика. Поради това ВрОС е прогласил за недействително, на основание чл. 74, ал. 4 КТ, допълнително споразумение от 01.01.2020г. към трудов договор № 6/10.01.2012г. между страните по отношение на клаузата му за срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, при което и прекратяването на процесното трудово правоотношение, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 18/14.04.2020г. на ОП Комунална дейност“, гр. Козлодуй е намерил за незаконно и е отменил по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Уважил е и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановил ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „общ работник строителство“. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ също е счел за основателен до размера, определен от икономическата експертиза, тъй като ищецът преди изтичане на 6 -месечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение е започнал работа по друг трудов договор. Затова дължимото от ответника обезщетение е в размер от 1 048. 50 лв., получено след приспадане на полученото трудово възнаграждение по другия трудов договор за процесния период.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в случая релевираното е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора единствен въпрос няма обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което по него не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване-достатъчно обстоятелство, за да не бъде допускан искания касационен контрол. Въззивният съд е приел за недействителна клаузата, уговаряща срок на изпитване в полза на работодателя, в допълнителното споразумение от 01.01.2020г. към процесния трудов договор от 2012г., тъй като по безсрочно трудово правоотношение не може да бъде договарян срок за изпитване за изпълнение на същата длъжност и при същия работодател, която е в предметния обхват на безсрочния трудов договор. Особено когато, както е в случая, безсрочният трудов договор е трансформирал се в такъв от договор със срок на изпитване между същите страни и за същата длъжност. Противното противоречи на императивното правило на чл. 70, ал. 5 КТ. Макар заеманите от ищеца длъжности по процесния трудов договор да са били с различни наименования и идентификатори по НКПД, ВрОС е приел въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на трудово-икономическата експертиза, че се касае за едни и същи трудови функции, изискващи ниска квалификация – основно образование, които работникът е изпълнявал през цялото времетраене на процесното трудово правоотношение. Поради това въвеждането на срок за изпитване по безсрочния трудов договор и на допълнителни трудови функции, които изискват по-висок образователен ценз от притежавания от ищеца и посочен в трудовия му договор, е квалифицирал както като противоречащо на закона /чл. 70, ал. 5 КТ/, така и като недобросъвестно поведение на работодателя по смисъла на чл. 8 КТ, целящо заобикаляне на закона, за да може ответникът да прекрати по облекчен начин конкретното трудово правоотношение с конкретния работник. При тези решаващи правни съображения на въззивния съд поставеният въпрос за това дали преценката на съда за наличието или не на нови трудови функции по отношение на последната заемана длъжност от ищеца „общ работник строителство“ следва да е базирана само на анализа на заеманите длъжности по НКПД или и на договореното между страните, не е от значение за крайния изход на делото, а и касае фактите, а не приложимото право. Отделно от това следва да бъде посочено, че направеният извод за недействителност на процесната договорна клауза с оглед заемането от работника на една и съща длъжност с несъществени различия в трудовите функции през целия срок на трудовия договор между страните, е изведен след съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства и установени правнорелевантни факти, както досежно трудовите функции за длъжностите на ищеца по НКПД, така и по подписаните от него длъжностни характеристики, както и изведените от неоспореното заключението на трудово – икономическата експертиза, поради което е изцяло съобразен с константната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора в касационната му жалба.

Не е налице и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито квалифицирани състави на неправилност не са осъществени досежно атакувания съдебен акт. Следва да бъде подчертано, че ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди процесното незаконно уволнение длъжност „общ работник строителство“, каквато е посочената длъжност в допълнителното споразумение от 01.01.2020г., досежно установените от съда присъщи й трудови функции. В тази част липсва прогласяване на недействителност по смисъла на чл. 74, ал. 4 КТ от първоинстанционния и от въззивния съд, поради което това е последната заемана преди уволнението длъжност, всъщност променяна досежно наименованието й, но не и спрямо присъщите й трудови функции.

По гореизложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260108 от 22.04.2021г. по гр. дело № 134/2021г. на Врачански окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.