Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 266 от 11.02.2016г., постановено по адм. д. № 2409/15г. Варненският административен съд, 25 -ти състав, е отхвърлил жалбата на [ЮЛ] – [населено място], представлявано от С. В. Х., срещу ревизионен акт № Р – 03002515000651 – 091 – 001/ 06.04.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- [населено място], потвърден с решение № 297 от 01.07.2015г. на директора на Д”ОДОП”-[населено място], с който на дружеството на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС са установени задължения да данъчни периоди м. 06, 07 и 08 на /2014г. в размер на 167 127, 29лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д”ОДОП”- [населено място] юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 201, 27лв.

Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от [ЮЛ] – [населено място], представлявано от управителя С. В. Х., чрез пълномощника му адв. П. С. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – [населено място] и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.В. чрез своя процесуален представител взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл....