Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП против решение № 708/14.04.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2617/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-20-1401127-091-01/17.09.2014 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Б., потвърден с Решение № 341/02.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], в частта, с която на [ЮЛ], ЕИК[ЕИК] са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 13 217.33 лева главница и лихва 4 659.59 лева, както и в частта за начислени лихви авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. над 121.66 лева до 201.96 лева;
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [ЮЛ], както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - [ЮЛ], чрез процесуалния си представител адв.. К, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С решението си Административен съд –Бургас е отменил Ревизионен акт № Р-20-1401127-091-01/17.09.2014 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Б., потвърден с Решение № 341/02.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], в частта, с която на [ЮЛ] са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 13 217.33 лева главница и лихва 4 659.59 лева, както и в частта за начислени лихви авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. над 121.66 лева до 201.96 лева; В необжалваната си част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.
Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно назначаването на ревизията, издаването на Ревизионен акт № Р-20-1401127-091-01/17.09.2014 г., В тази насока е прието, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност.
В ревизионното производство е установено, че [ЮЛ] на основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подало годишна данъчна декларация (ГДД) за 2010 г. с вх.№ 200И0006560/30.03.2011 г., в която е декларирало печалба в размер на 218 788.75 лв. и корпоративен данък в размер на 21 878.88 лв., като е вписан преотстъпен корпоративен данък в размер на 13 127.33 лева. Остатък от дължим за внасяне корпоративен данък е в размер на 8751.55 лева, като няма направени авансови вноски през 2010г. Ревизиращият орган е приел, че при използването на процесното данъчно облекчение, ревизираното лице не е изпълнило общото изискване на условието за преотстъпване на корпоративен данък - към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма задължения за лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. В случая, след извършена по време на ревизията проверка в програмен продукт „Система за управление на приходите” на НАП, ревизиращият екип е констатирал, че към 31.12.2010 г. [ЮЛ] има за довнасяне ДДС в размер на 390.00 лева въз основа на подадена декларация по чл. 100 от ЗДДС за месец ноември с вх. № 02001521265/13.12.2011 г., както и не е погасило задължение общо за лихви в размер на 332.79 лв. за невнесени в срок вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО, ДФЛ, ГВРС. Поради това е приел, че за дружеството не е възникнало правото на преотстъпване на корпоративния данък за 2010 г. на посоченото в акта основание – чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, вследствие на което е определил задължения за внасяне на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 13 127.33 лв. и лихва за забава в размер на 4 593.76 лв.
След тълкуване и възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗКПО решаващият състав е преминал към изграждане на своите правни изводи. В мотивите изложени в оспореното решение е отбелязано, че между страните не е спорно, че към 31.12.2009 г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения, спорен е определен въпроса дали е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. Прието е още, че са налице незаплатени в срок публични вземания, но към 31.12.2010 г. те не са подлежали на принудително изпълнение. Съдът е мотивирал извода си, като е посочил, че независимо от наличието на непогасени задължения за лихви, след като те не са върху задължения, посочени в чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКПО не е налице ограничение по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО и липсват отрицателните предпоставки по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. В мотивите си административният съд се е обсновал, че за да се пристъпи към принудително изпълнение, следва преди това да е изчерпан реда по доброволното изпълнение и едва ако длъжникът не престира задълженията, те ще добият характер на ликвидни и ще подлежат на принудително изпълнение, а в случая задълженията не са установени по основание и размер. Съдът е констатирал, че в процесния казус има само справка за задълженията на дружеството 31.12.2010 г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ДЗЛ не са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО и съответно няма основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2010 година. Тези оплаквания са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в паримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към3 1.12.2009 г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения.
Спорен е въпросът дали тези задължения са „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения”. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита следното: Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на публичното задължение. Изложените съображения са относими и спрямо вземанията от такси.
Обосновано съдът е приел, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7 - дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В Ал. 2 на същата норма са изрично изброени в т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1 Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. 3 - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. В настоящия случай, размерът на дължимите лихви е установен при извършена служебна справка в ПП СУП при НАП от ревизиращите органи. Тази справка обаче не попада в обхвата на актовете по чл. 209 от ДОПК, т. е. тя няма характер на изпълнително основание установяващо едно ликвидно задължение. Последната представлява извлечение от програмния продукт на отразени в данъчната сметка задължения на лицето за ДДС в общ размер на 332.79 лв. към 31.12.2010г., но не удостоверява определянето им по основание, период на дължимост и размер с акт на компетентен орган в производство по реда на ДОПК. При тези съображения, справката от ПП СУП на НАП не може да се приеме за изпълнително основание и не може да обоснове принудително изпълнение за установените вземания. Наред с изложеното, между страните не се спори, че на задълженото лице не е изпращана покана за доброволно изпълнение или да са били предприети принудителни действия за събиране на установените с РА задължения за лихви към дата 31.12.2010 г. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че установените с РА дължими лихви към 31.12.2010 г. не могат да обосноват наличие на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО - за преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО.
С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер – 800 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708/14.04.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2617/2014 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [ЮЛ], притежаващо ЕИК[ЕИК], адрес [населено място], област С., направените по делото разноски в размер на 800 лева. Решението е окончателно.