О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 22.02.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 2564/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Т., гражданин на Федерална Република Германия, срещу разпореждане № 1903 от 12.11.2021г. по в. т.д. № 507/2021г. на Апелативен съд София.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е върнал подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 420 от 07.07.2021 г. по т. д. № 507/2021 г. по описа на съда. За да постанови този резултат, съставът се позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е приел, че производството по т. д. № 507/2021 г. е с търговски характер, като е съобразил, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под въведения от законодателя праг от 20 000 лв. за касационно обжалване. Направен е извод, че тези предпоставки обуславят приложението на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и имат за правна последица връщане на касационната жалба срещу въззивното решение.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване, валиден съдебен акт.
Частният касатор излага несъгласие с изводите на въззивния съд относно търговския характер на спора, поддържайки, че исковете по чл. 95 ЗАПСП следва да се третират като граждански спор, доколкото претенциите на ищеца произтичат от деликт, а не от търговска сделка или друго от основанията в чл. 365 ГПК. Квалифицира претенциите си като един...