О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2884 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н.-К., подадена чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 260062/22.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 13/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 260280/06.08.2020 г., постановено по гр. дело № 671/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е прието за установено на основание чл. 439 ГПК, че К. Х. С. не дължи на Р. И. Н.-К. сумата от 57 788, 38 лв. – главница и сумата от 160 107, 28 лв. – лихви, като за главницата е издаден изпълнителен лист от 05.01.2015 г. по н. о.х. д. № 948/2009 г. по описа на РС – Варна и е образувано изпълнително дело № 7036/2016 г. по описа на ДСИ, поради погасяването им по давност.

В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В приложеното към жалбата изложение, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следния въпрос, уточнен от настоящия състав: „Под предприемане на действие по принудително изпълнение следва ли да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемането на определен изпълнителен способ, а не самото му предприемане?“. Твърди противоречие на въззивното решение с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Прекъсва ли давността молба, в която е посочен като способ за изпълнение „опис на движими вещи в дома“, но в съдебен район, различен от този на действие на съдебния изпълнител? В случай, че ДСИ не е препратил по компетентност до съответния съдебен изпълнител, може ли това да се приеме като бездействие на взискателя, което да доведе до течене на давността?“; 2. „След като взискателят е посочил като начин на изпълнение/изпълнително действие „запор върху банкови сметки“, необходимо ли е, след като ДСИ направи справки, отново да бъде депозирана молба вече с индивидуализиране на банковата на длъжника чрез IBAN?“; 3. „Когато взискателят не е посочил изпълнителен способ, следва ли да се дава срок за отстраняване на нередовността (чл. 129, ал. 3 ГПК) и поправената молба да се смята за редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 ГПК)?“. Касаторът счита, че въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, без да посочва конкретна хипотеза.

Ответникът по касация – К. Х. С., в писмен отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд в решението си е посочил, че съобразява постановките, дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, , както и правните разрешения, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК .

Приел е, че за да е редовна сезиращата съдебния изпълнител молба, е необходимо недвижимите имоти и МПС/ППС, които подлежат на регистрационен режим, да са индивидуализирани, защото изпълнителното действие, слагащо началото на изпълнителния способ, е вписване на възбрана, респ. налагането на запор върху вещта; че в случая на 24.02.2016 г. Р. Н.-К. е подала молба, въз основа на която е образувано изп. д. № 7036/16 г. по описа на СИС при РС-Варна, в която взискателката е посочила имената, ЕГН и пълните адреси на осъдените по НОХД № 948/09 г. на РС-Варна две лица като длъжници и е поискала предприемането на изпълнителни действия спрямо тях, но без индивидуализация на недвижими имоти и на МПС/ППС; че нередовността на сезиращата молба е била заместена от искането до ДСИ за извършването на съответните справки, необходими за индивидуализацията на вещите, на основание чл. 426, ал. 4 от ГПК.

Приел е също, че по делото се установява, че през м. март 2016г. при ДСИ са постъпили различни справки, сочещи, че К. С. има сметка в „Централна кооперативна банка“ АД и декларирани четири недвижими имота в страната; че със съобщения от 21.03.2016 г. и 28.03.2016 г. ДСИ е уведомил взискателката за постъпилите сведения за длъжниците с указание да се яви и да се запознае с тях; че няма данни по изпълнителното дело Р. Н.-К. да се е явила и да е отправила съответни искания до ДСИ. При тези данни е обосновал извод, че сезиращата ДСИ молба в тези си части е останала нередовна. Счел е за установено и това, че с молба от 01.12.2017 г. взискателката е поискала да се насрочи опис на движими вещи в дома на длъжниците, като по отношение на длъжницата С. изпълнителни действия са били извършени в края на 2019 г. – възбрана върху новопридобития от нея на 24.06.2019 г. имот (по молба от 10.10.2019 г. на взискателката) и запор върху банкови сметки (в изпълнение на поисканата нова справка за наличие на банкови сметки с молба на взискателката от 07.11.2019 г.).

Въззивният съд е стигнал до извода, че след като се е установило, че адресът на длъжницата С. е в [населено място], ДСИ от СИС при РС-Варна не е бил компетентен да извърши опис на движимите вещи в дома й в [населено място] по арг. чл. 427, ал. 2 от ГПК; че в този случай ДСИ е бил длъжен да осигури на взискателя право да упражни избора си в съответния район на [населено място], ако поддържа молбата си за опис на движимите вещи в дома на длъжника; че вместо това ДСИ погрешно е изпратил до длъжницата С. съобщение за насрочен за 20.07.2016 г. опис на движими вещи в дома й, както и, че по новата молба от 01.12.2017 г., с която взискателката е поискала да се насрочи опис на движими вещи в дома на длъжниците, ДСИ отново не е дал необходимите указания за уточняване на искането, касаещо длъжника от [населено място], а е насрочил опис само в дома на другия длъжник в [населено място].

Приел е за установено и това, че на 14.01.2020 г. длъжницата С. е отправила молба за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради неизвършването на действия по изпълнителното дело в нормативно предвидения срок; че е налице произнасяне от ДСИ с разпореждане без дата и без мотиви, че прекратява производството; че на 14.02.2020г. взискателката е отправила искане до ДСИ за прекратяване на делото и връщане на изпълнителния лист; че с постановление от 14.02.2020 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, разпоредил е след влизането му в сила да се вдигнат наложените възбрани и запори и е предал изпълнителния лист на процесуалния представител на взискателката; че на същата дата Р. Н.-К. е отправила молба да се образува при ЧСИ Г. К., рег. № 924-София, ново изпълнително дело въз основа на върнатия й изпълнителен лист против същите длъжници, в която са посочени и изпълнителни способи – възбрана и продажба на недвижимия имот ателие на длъжницата С., установяване на движимо и недвижимо имущество и налагане на съответните обезпечителни мерки, вкл. и овластяване с правомощието по чл. 18 от ЗЧСИ; че по образуваното изпълнително дело ЧСИ е разпоредил налагането на възбрана върху описания в молбата имот и налагането на запори върху банковите сметки на длъжницата С. в двете банки.

При така приетото за установено въззивната инстанция е приела, че взискателката е проявила бездействие, което не може да се обясни с причини, независещи от волята й. Посочил е, че при надлежно уведомяване от ДСИ на 21.03.2016 г. и на 28.03.16 г. за постъпилите данни по изпълнителното дело относно имуществото на длъжниците същата при полагане на необходимата грижа е могла да индивидуализира недвижими имоти, върху които иска насочването на изпълнението чрез налагането на възбрана или да поиска налагането на запор върху наличната банкова сметка на длъжницата С. в посочената банка; че такава активност, но в друга насока, е била проявена за първи път с подаването на молба от 12.04.2016 г. с искане за опис на движими вещи в дома на длъжницата К. и за налагане на запор върху пенсиите на длъжниците (какъвто не е наложен); че следващите молби са от 01.12.2017 г. – за опис на движими вещи в дома на длъжниците и от 10.10.2019 г. – за възбраната на имот на С. в [населено място]. Обосновал е извод, че взискателката е проявила обективно неоправдано бездействие, което има за правна последица течение на погасителната давност, че не е предприето изпълнително действие в изпълнение на исканията на взискателката в молбата й от 24.02.2016 г., което макар и извършено след изтичане на давностния срок за вземането й на 17.03.2016 г., да е имало ефекта на прекъсване на погасителната давност за вземането за главницата. Според въззивния състав на осн. чл. 119 от ЗЗД следва да се считат погасени и законните лихви върху главното вземане. Поради изтеклата погасителна давност е приел предявения иск за основателен и обжалваното решение е потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

В поставените от касатора въпроси се съдържа обобщения и уточнен от настоящия състав въпрос дали тече давност за вземането когато съдебния изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му.Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 т. 1 ГПК за проверка съответствието на даденото с решението правно разрешение с постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, , както и с правните разрешения, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК . С решението си съдът ще отговори и на останалите въпроси на касатора, доколкото отговорът им налага проверка на събраните доказателства и установените чрез тях правнорелевантни факти.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260062/22.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 13/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 4759, 34лв., както и, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. В случай, че указанието не бъде изпълнено в срок, делото да се докладва на съдията докладчик.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: