3№ 107/22.02.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2261 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № I-71/ 29.05.2020 г. по гр. д. № 323/ 2020 г., с което Бургаски окръжен съд, изменяйки решение № 3610/ 16.12.2019 г. по гр. д. № 224/ 2016 г. на Бургаски районен съд, е осъдил военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната, да заплати на П. И. А. следните суми:
· 16 203.83 лв. – обезщетение на военнослужещ, положил труд в периода 01.11.2007 г. – 20.10.2015 г. повече от нормативно определената продължителност на работното време при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка (4 288 часа), ведно със законната лихва от 18.01.2016 г.;
· 410.34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в периода 25.02.2015 г. – 31.03.2015 г., а този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 317.71 лв.
Решението се обжалва от Военното формирование с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, чието обобщаване и конкретизиране в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се свежда до следните: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка; от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено трудово правоотношение. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК...