9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96

гр. София, 22.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 910 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Ж. М. Ж. и Т. С. Ж. чрез процесуален представител адв. Н. М. срещу решение № 174 от 18.09.2020г. по в. т. дело № 209/2020г. на Апелативен съд В. Т. С въззивния съдебен акт след частична отмяна на решение № 46 от 06.03.2020г. по т. дело № 70/2019г. на Окръжен съд Плевен са отхвърлени предявените от Ж. М. Ж. и Т. С. Ж. против Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумите по 30 000 лв. всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Т. М. Н., починала на 07.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.04.2016г. до окончателното плащане, по 30 000 лв. всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Ж. С. Н., починал на 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.04.2016г. до окончателното плащане. С решението на Апелативен съд В. Т. е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Ж. М. Ж. и Т. С. Ж. против Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумите над 30 000 лв. до 100 000 лв. всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Т. М. Н., починала на 07.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.04.2016г. до окончателното плащане, над 30 000 лв. до 100 000 лв. всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Ж. С. Н., починал на 27.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.04.2016г. до окончателното плащане.

Касаторите правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК. Сочат следните правни въпроси:

1. Кои са критериите, включени в понятието „само по изключение“, визирано в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди? Тези критерии базирани ли са на конкретни обективни обстоятелства и какви са те и следва ли съдът да изложи мотиви за тях? Традиционните за българското общество отношения между баба/дядо и внуци, взаимопомощ при отглеждането на внуците, наличието на особено близка привързаност между тях, връзките помежду им, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, обитаването на едно и също жилище покриват ли изведените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване правото на внуците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената при деликт смърт на бабата/дядото?

2. Дължи ли се обезщетение на ищците /внуци на починалите при процесното ПТП/ и при събраните по делото доказателства, с оглед на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСНГТК на ВКС за особено близка връзка с починалите?

3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?

Касаторът поддържа, че поставените въпроси в т. 1 и т. 2 от изложението са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва изрична нормативна уредба /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а въпросът по т. 3 от изложението е решен в противоречие с решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, II г. о., Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел въз основа на влязла в сила присъда № 8/10.03.2017г. по н. о. х. д. № 37/2017г. на Окръжен съд Ловеч, че М. Ж. С. при управление на лек автомобил „О. З. , с рег. [рег. номер на МПС] , негова собственост, на 07.04.2016г. около 14.30 ч. на автомагистрала „Х.“, в посока София - Варна при км 75+400, в района около [населено място], Л. област е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП – въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. М. Н. и Ж. С. Н.. Съдебният състав е констатирал, че починалите са баба и дядо на ищците Ж. М. Ж. и Т. С. Ж.. Приел е за безспорно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ВС/03/115001867042 за управлявания от делинквента автомобил, със срок на действие от 23.07.2015г. до 22.07.2016г., в ответното Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“.

Въззивната инстанция е обсъдила заключенията на единичната и тройната съдебно-психологична експертиза и е приела, че ищецът вследствие на инцидента е изпитал силен шок от загубата на близките си, у него е възникнала остра психологическа травма, която е оказала негативно влияние върху психическото му състояние, възпрепятстваща нормалното му социално функциониране за определен период, но към момента на изготвяне на заключенията психичното здраве на ищеца е възстановено, той изпитва тъга, която емоция не е хронифицирана, не е водеща и е нормално психологично явление при внезапната загуба на близки. По отношение на ищцата съдебният състав въз основа на заключенията на единичната и тройната съдебно-психологична експертиза е установил, че при нея е налице личностова диспозиция за по-голяма уязвимост и податливост на негативни въздействия и стрес и фрустрация, което е предпоставка за по-трудното и продължително преживяване на неблагоприятни житейски събития с трансформиране на преживявания стрес в дистрес и психотравма за личността, което налага индивидуална необходимост при нея от външна специализирана помощ и подкрепа от специалисти в сферата на психичното здраве. Констатирал е, че вследствие на инцидента ищцата е успяла да преработи на психологично ниво психотравмата, причинена й от смъртта на нейните близки, не се регистрират актуални прояви на дистрес и към момента на заключенията психичният комфорт на ищцата е възстановен. Въззивната инстанция е приела, че актуалните психометрични изследвания и данните от проведените оценъчно психологично интервю и наблюдение, както и липсата на данни за посещение и лечение от специалисти, свързани с психичното здраве, насочват към нормално социално функциониране на двамата ищци.

За установяване на отношенията между ищците и техните баба и дядо, починали при процесното пътно-транспортно произшествие /ПТП/, и търпените от ищците болки и страдания от тяхната смърт, въззивната инстанция е обсъдила подробно показанията на разпитаните свидетели П. С. /майка на ищцата/, А. Д. /баба по майчина линия на ищцата/ и А. С. /майка на ищеца/, преценила ги е съгласно чл. 172 ГПК и въз основа на тях е приела, че ищците и починалите поддържали близки и топли отношения, ищците от малки били гледани от баба си и дядо си, Ж. М. Ж. живеел с родителите си и починалите си баба и дядо в едно домакинство, Т. С. Ж., независимо, че живеела в [населено място], всяка събота и неделя ходела на гости при баба си и дядо си в [населено място], отношенията между ищците и починалите Т. Н. и Ж. Н. се характеризирали с обичайната за тази връзка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

След анализ на събраните доказателства съдебният състав е заключил, че въз основа на тях не може да се приеме, че създадените взаимоотношения между ищците и техните баба и дядо, починали при процесното ПТП, представляват такава трайна и извънредна емоционална връзка, която да покрива предвиденото в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ изключение. Изложил е съображения, че при наличие на живи родители, с които ищците са в отлични отношения, не може да се приеме, че най-близките им хора са били дядо им и баба им, нито може да се приеме, че баба им и дядо им са нямали други близки, които да ги обичат и да се грижат за тях. Въззивният съд е отчел претърпените от ищците болки и страдания, продължаващата тъга, но е направил извод, че същите не са от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение по смисъла на горепосоченото Тълкувателно решение. Посочил е, че обстоятелството, че ищците и починалите са поддържали близки и топли отношения, живеели са в едно домакинство, прекарвали много време заедно, действително илюстрира положителната емоционална връзка, обич и привързаност, но не и отношения, заместващи отношенията им с най-близките от тесния семеен кръг – техните родители. Въз основа на изложените съображения съдебният състав е направил извод, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат претендираното обезщетение – не е установено наличие на особена близка привързаност, трайна и дълбока емоционална връзка с починалите, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка, поради което принципът на справедливостта не налага включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Т. М. Н. и дядо им Ж. С. Н..

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 1 и т. 2 от изложението към касационната жалба въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Формулираните в т. 1 от изложението въпроси се отнасят до материално легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, отговор на които е даден в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между внуци/внучки и баби/дядовци е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук/внучка от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практика на ВКС.

Формулираният в т. 2 от изложението към касационната жалба въпрос не може да обуслови допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен съдебен акт, тъй като е относим към правилността на решението, която не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство. Отговорът на този въпрос зависи от конкретните доказателства, а установяването на конкретните факти въз основа на доказателствата и тяхната преценка е от значение за обосноваността на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. Т. по посочените в т. 3 от изложението към касационната жалба правни въпроси. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика на ВКС, като в изпълнение на служебното начало и правомощията си по чл. 269 ГПК, разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК, е обсъдил изложените във въззивната жалба и отговора възражения и оплаквания, анализирал е преценените като релевантни за спора доказателства, подробно е обсъдил заключенията на единичните и тройните съдебно-психологични експертизи и свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК. Правилността на извършената от въззивната инстанция преценка не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК, доколкото евентуалната опороченост на приетите за установени факти и обстоятелства може да се отрази на обосноваността на постановения съдебен акт и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания по чл. 288, ал. 1 ГПК.

По отношение на поддържаното в касационната жалба основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Апелативен съд В. Т. решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Поради липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. Т. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Касаторите трябва да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение всеки един по 100 лв. за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 18.09.2020г. по в. т. дело № 209/2020г. на Апелативен съд В. Т.

ОСЪЖДА Ж. М. Ж. с ЕГН [ЕГН], [населено място], област П., [улица] Т. С. Ж. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет. 3, ап. 9 да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], район Т., пл. „Позитано“ № 5 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК всеки един по 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.