4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1091

гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3396 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. О., представляван от адв. К. Т., срещу въззивно решение № 152/08.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 172/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 22/05.03.2024г. по гр. д. № 3/2024 г. на Окръжен съд – В. Т. с което е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Павликени иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 156/2023 г. по описа на Районен съд – Павликени.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „нарушава ли се принципът на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, при избора (концентрацията) на ответник, по конкретно дело по предявен иск по чл. 2б, ал.3 ЗОДОВ, а оттам и гаранцията по чл. 6, § 1 ЕКПЧОС”; 2) „какво е съдебното решение на въззивната инстанция при липса на годен правен въпрос, който да се изведе от мотивите на атакуваното въззивно решение, редом с необсъждане на другите елементи от фактическия състав на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ и в съпоставка с критериите по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС”; 3) „необсъждането в мотивите на въззивното съдебното решение на всеки от елементи от фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, може ли да се приравни на липса на мотиви”; 4) „кому лежи тежестта на опровергаване на неразумната продължителност, при положение, че ищецът следва чрез пълно и главно доказване да установи претърпените от него вреди”.

Ответникът по касационната жалба – Районен съд – Павликени, в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

За да счете претенцията за неоснователна, въззивната инстанция е приела, че не се установява твърдяното от ищеца нарушаване на разумния срок от РС - Павликени при разглеждането и решаването на гр. д. № 156/2023 г. Посочено е, че исковата молба на М. О. срещу ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ първоначално е подадена пред РС – С. З. където е образувано гр. д. № 5141/2023 г. Делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Елена, след което на основание чл. 23, ал. 3 ГПК ОС - В. Т. го е изпратил за разглеждане на РС – Павликени. Делото е постъпило в този съд на 28.02.2023 г., като с определение № 130/01.03.2023 г. определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждането му. На същата дата е извършено ново разпределение. С разпореждане № 263/23.03.2023 г. новоопределеният съдия-докладчик е извършил проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, като я е оставил без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности. Препис от разпореждането е връчен на ищеца чрез ССЕВ на 23.03.2023 г. - в деня на неговото изпращане. В изпълнение на указанията, на 28.03.2023 г. е постъпила молба от ищеца. С определение № 200/04.04.2023 г. съдът е счел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба и е прекратил производството. Определението е връчено на ищеца на 10.04.2023 г., а на ответното дружество - на 26.04.2023 г. Определението е обжалвано и е влязло в сила на 25.07.2023 г. (след потвърждаването му от ОС – В. Т. . При тези данни, въззивният съд е приел, че с оглед критериите по чл. 2б ЗОДОВ – обща продължителност и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, поведението на страната и процесуалния й представител, извършените от решаващия съд процесуални действия по администрирането и разглеждането на делото – не се установява нарушаване правото на страната за разглеждане и решаване на делото й в разумен срок.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос е неясно формулиран и не може да обуслови касационния контрол.

Следващите два въпроса в изложението са аргументирани с твърдения за евентуално допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение, поради непълен анализ на събраните доказателства и необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Това са оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС).

По последния поставен въпрос следва да се посочи, че преценката дали е спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок е обективна и е съсредоточена върху това как продължителността на производството се е отразила върху лицето, което търси защита от нея (вж.- решение от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по делото Фингър срещу България, жалба № 37346/2005 г. и др.). Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, и по-специално – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. В случая, въззивната инстанция е съобразила установените в практиката на ЕСПЧ и в нормата на чл. 2б ЗОДОВ критерии, като е анализирала и оценила релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е направила извода си, че в случая не е нарушен разумният срок за разглеждането на делото пред РС-Павликени. Несъгласието на касатора с анализа на фактите и доказателствата, респ. и с крайния резултат по делото, и изложените в тази връзка доводи, касаят правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, продължителността на делото пред РС – Павликени – от постъпването на исковата молба на 28.02.2023 г. до постановяване на определението за прекратяване на производството на 04.04.2023 г. (1 месец и 4 дни), както и общата продължителност на делото до влизане в сила на 25.07.2023 г. на прекратителното определение (5 месеца), очевидно не надхвърлят разумния срок за произнасяне на съда, в каквато насока са изводите на въззивната инстанция.

Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 08.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 172/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.