Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалните му представители, срещу Решение № 6114 /15.10.2015 г, постановено по адм. дело № 1889 /2014 г, по описа на Административен съд – София-град (АС-СГ), с искане за отмяната му като неправилно - постановено при липса на съответните материалноправни предпоставки, за да приеме, че с ревизионния акт (РА) не се дължат установените с него публични задължения. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - [фирма], чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Поддържа съображенията, изложени в отговора по касационната жалба, представя и писмена защита, с претенция от с. з. за присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С процесното решение АС-СГ е отменил, по жалба на [фирма], е отменил РА № 1/37 /14.10.2013 г, издаден от Началника на Митница-Р. и инспектор в отдел „Последващ контрол”, потвърден с решение № 55/06.02.2014г. на Директора на Агенция „ Митници”, в частта, с която са определени допълнителни задължения за акциз за електрическа енергия за периода 2008-2011г., (произтичащи от възстановен акциз), в общ размер 232 476.32 лв. и законна лихва в размер на 54 805.01 лв., както и в частта, с която е отказано възстановяване на акциз за ел. енергия, използвана в минералогични процеси през 2012 г, в размер на 72 316.13 лв. Преписката е върната на Началника на Митница-Р., за издаване на решение за възстановяване на акциз за електрическа енергия, използвана в минералогични процеси през 2012г., в размер на 72 316.13 лв., при извършване на съответните проверки и съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Присъдени са и 15 771.79 лв. разноски по делото, в полза на дружеството, съобразно интереса по спора (304 792.45 лв.) и правната и фактическа сложност на делото, като не е уважено направеното възражение за прекомерност.

Съдът е посочил, че жалбата е подадена чрез административния орган в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат негови права и интереси, поради което е процесуално допустима. За да я приеме и за основателна, съдебният състав е счел за оборени констатациите на митническите органи, че: производствените процеси на [фирма] по производството на обогатен каолин, кварцов пясък, на продукти от варовик за керамичната, стъкларската, химическата и фуражната промишленост, на продукти от доломит за керамичната и стъкларската промишленост и на фелдшпат, не представляват минералогични процеси, а добивни, тъй като представляват т. н. "първична обработка", осъществявани при добив в мини и кариери, които имат за цел да подготвят добитата суровина само за целите на нейното транспортиране или продажба в непроменен вид. За да приеме този извод за незаконосъобразен, в решението са обсъдени събраните в хода на процеса доказателства, включително и изводите на допуснатите и приети, (като последователно изготвени, компетентни, изчерпателни и вътрешно непротиворечиви) три експертизи - ССчЕ, СТЕ и тройна СТЕ. Съдът е приел, че административният орган е подходил формално, като не е отчел специфичния характер на дейността на дружеството, не е направил анализ на приложимите нормативни актове относно понятието "минералогични процеси", съобразно позициите, включени в раздел DI от анекса към Регламент № 3037 /1990. Митническият орган е следвало да отговори на въпроса дали извършваните в производствените мощности на дружеството производствени процеси, представляват минералогични процеси по смисъла на посочения Регламент, раздел DI 26 „производство на други неметални минерални продукти”. Вместо това, като се е позовал на национални статистически класификации, с препратени от НСИ кореспондиращи таблици между КН, ПРОДПРОМ, КПИД-2008, които нямат нормативен характер, а представляват национална статистическа информация, необвързваща съда и данъчнозадължените лица, митническият орган е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС, във вр. чл. 4, т. 33 ЗАДС. Решението е правилно.

[фирма] е юридическо лице, търговец по смисъла та ТЗ, с основен предмет на дейност съгласно данни от ТР: проучване, разработване, добив и производство на каолинови и кварцови пясъци, каолини, шамоти, варовици, фелдшпати, доломити, глини и др. неметални индустриални минерали и суровини, в т. ч. производство и на други неметални индустриални минерали и суровини…С оглед широкоспектърната дейност на дружеството, на съда са били необходими специални знания, за да се произнесе по основния спорен въпрос – дали получените продукти следва да се разглеждат като резултат от добивна дейност съобразно кореспондиращите таблици, възприето от административния орган, или - от минералогични процеси. Необходимо е било да се извърши оглед на място, да се изяснят осъществяваните процеси, с оглед технологичните им схеми, спесификации на продуктите и пр. във фабриките в С., В., К., И. и Устрем и фактическото изпълнение, посредством конкретните производствени технически съоръжения, за да се направи извода дали се касае за добив или не и едва след това да се прецени коя е приложимата правна уредба. От друга страна, закупуването на суровини се установява с фактури, а може да е и от собствена добивна дейност, как са обособени отделните дейности, видът на суровините и пр. са все относими въпроси, обосновали необходимостта и от ССчЕ. З. е несъстоятелен доводът на касатора, че съдът неправилно е използвал заключенията при формирането на изводите си, още повече, че тройната СТЕ е била допусната именно по искане на процесуалния представител на АМ в с. з. от 10.10.2014г. В съдебния акт е направена цялостна и в съвкупност преценка на доказателствения материал по делото, той не е постановен само на база приетите експертизи, като е посочена и практиката на ВАС по сходни случаи и идентични спорни въпроси, какъвто се явява понятието "минералогичен процес", последното от които, между същите страни, е Решение № 9299 /28.07.2016 г. по адм. дело № 3223 /2016 г. Установената практика, която е непротиворечива, е гаранция не само за спазване принципа на законност и предвидимост, както се сочи в отговора на жалбата, но и като задължителна би следвало да залегне в преценките на административния орган, за да се избегнат бъдещи спорове

Неоснователни са и възраженията, че съдът е формирал неправилни изводи относно материалната законосъобразност на РА и е разгледал едностранчиво приложените по делото доказателства, че неточно е анализирал разпоредбите на европейското и национално законодателство

Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства, включително ССчЕ, СТЕ и тройната такава, съдът е определил смисъла и съдържанието на понятието "минералогичен процес", въз основа на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. Съгласно тази разпоредба "Минералогични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 "производство на продукти от други нерудни минерали" от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г., относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност. Затова, при наличие на легално понятие, изведено за целите на акцизното законодателство, изрично препращащо към класификацията в Приложение NACE Rev 1.1, приета с от Регламент № 3037/90 на Съвета, обосновани са изводите на съда, че незаконосъобразно митническият орган е счел приложимост на част от обяснителните бележки към КИД-2008 и кореспондиращите таблици между различните национални статистически квалификации, свързани с него – те са неприложими в случая, тъй като не се отнасят до класификацията на дейностите по Регламент № 3037/90, съставени са за други цели, не са обнародвани, затова и изводите в решението са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Не може да не се отбележи и факта, че на [фирма], за ревизирания период, 2008 – 2011г., с решения от: 03.11.2009г., 06.07.2010г., 20.06.2011г. и от 14.06.2012г. е бил възстановен спорният акциз за електрическа енергия, т. е. административният орган е счел, че дейностите на дружеството представляват минералогични процеси. С процесния РА е прието обратното – че неправилно е бил възстановен акцизът за ел. енергия за посочения период (главница 232 476.32 лв. и законна лихва в размер на 54 805.01 лв.) и е отказано възстановяване на акциз за 2012 г, в размер на 72 316.13лв, тъй като производствените процеси по производството на обогатен каолин, кварцов пясък, на продукти от варовик и доломит, както и на фелдшпат, били добивни, а не минералогични процеси. С процесното съдебно решение колебанията в позицията на митническия орган са разрешени по несъмнен начин, същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Обосновани са изводите, че входящите суровини за производствения процес на дружеството (нерудни минерали) са или кварц-каолинови пясъци, добивани от него, или такива, които са закупувани от трети лица. Същите са подлагани на преработка и трансформация във фабриките на дружеството, чрез комбинация от минералогични процеси, за да се получат нови продукти, различни от суровината, с нови свойства, показатели и качества, намиращи различно приложение в стопанския живот. Последните имат характеристиката на неметални минерални продукти, попадащи в раздел ГИ от Приложението на Регламент № 3037/90 на Съвета, поради това, на основание чл. 24а, ал. 1, т. 1 ЗАДС (в редакцията му преди изменението на нормата) и чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС (в редакцията му след 17.07.2012г.), вр. чл. 4, т. 33 ЗАДС, акцизът за ел. енергия, използван в тези процеси, правилно е бил възстановен, а по искането за възстановяване за 2012г, съдът правилно е постановил връщане на преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при липса на касационни основания за отмяната му, а предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от процесуалния представител на [фирма], в полза на дружеството следва да се присъдят направените в касационното производство разноски. Те, съгласно приложения са в размер на 1513.81 лв.

По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС - такова искане е направено в производството пред първоинстанционния съд, произнесъл се с протоколно определение от 16.09.2015 г., с което подробно е обосновал извода, че не е необходимо отправяне на подобно запитване. Съгласно чл. 629, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, това определение не подлежи на обжалване. Пред настоящия състав искането е направено в касационната жалба, без обосновка – "относно повдигнатите в хода на производството преюдициални въпроси", а в представената писмена защита то се поддържа, като са посочени двата въпроса, поставени и пред АССГ, затова и настоящият състав намира, че не са налице основания за уважаването на искането. Разпоредбата на чл. 2, т. 2, б.”Б” от Директива 2003/96/ЕО, относно преструкторирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и на приложението на Регламент № 3070 /90 на Съвета относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност и по – конкретно Подраздел ГИ 26-производство на продукти от други нерудни минерали, не са неясни и не внасят разумно съмнение по отношение на приложението им, а вторият въпрос - по какъв начин и с какви доказателствени средства националният съд следва да установи дали един процес е минералогичен, действително е недопустим, с него не се търси тълкуване на норма на общностното право, нито по прилагането на основни негови принципи.

Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6114 /15.10.2015г., постановено по адм. дело № 1889 /2014 г, по описа на Административен съд – София град.

О. Б. У. искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСЪЖДА Агенция "Митници", да заплати на [фирма] – [населено място], [община], направените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 513.81 (хиляда петстотин и тринадесет) лв., 81 ст. РЕШЕНИЕТО е окончателно.