Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Куадрига“ ЕООД, ЕИК 203722052, подадена чрез пълномощника адв.. С, против решение № 4152 от 18.06.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 11758 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221716008635-091-001/26.05.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1293/14.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди м. 03, м. 04, м. 06, м. 09.2016 г. и м. 01.2017 г. общо в размер на 17 489, 62 лв. главница и лихви за забава общо в размер на 1 266, 23 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства, които съдът не е обсъдил подробно и самостоятелно. Относно допълнително начисленият с ревизионния акт ДДС оспорва извода на съда, че дружеството е осъществило облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, като сочи, че само са префактурирани разходите във връзка с извършено плащане към доставчиците на стоки – ел. енергия и вода. По фактурите с отказано право на приспадане на данъчен кредит счита, че са налице достатъчно доказателства, от които се установява реалното изпълнение на процесните доставки на услуги СМР. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Д, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 092, 67 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22221716008635-091-001/26.05.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1293/14.08.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, за установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди м. 03, м. 04, м. 06 и м. 09.2016 г. и за м. 01.2017 г., с която на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД.

За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство.

От събраните по делото доказателства, в частта на допълнително начислен ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съдът е приел за установено от фактическа страна, че „Куадрига“ ЕООД е отдавало под наем на „Б. Б“ ЕООД помещение за магазин, като отношенията между търговците са уредени с анекс към предходно сключен с друго лице като наемодател договор за наем. Приел е, че с анекса е уговорено наемателят да предплаща фиксирана месечна наемна цена с намаление от 30 % за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. на три вноски, като първата вноска, дължима за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г. се предплаща в срок до 31.01.2016 г. Въз основа на уговореното ревизираното дружество е издало фактура № 1/21.01.2016 г., за която приходните органи са установили, че представения от ревизираното лице екземпляр е с данъчна основа 55 041, 12 лв., без начислен ДДС, а този представен от „Б. Б“ ЕООД при насрещната проверка е със същата данъчна онова, но и с посочен на отделен ред ДДС в размер на 11 008, 22 лв. От установеното в ревизията съдът е приел, че по посочената фактура ревизираното лице е получило плащане в размер на 66 049, 34 лв. съответстващо на данъчната основа и ДДС вписани в екземпляра на фактурата, представен „Б. Б“ ЕООД, поради което е възприел констатацията на приходните органи, че лицето е достигнало облагаем оборот от 50 000 лв. през м. 01.2016 г. и за него е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Заявлението не е подадено от лицето в законовия срок до 14.02.2016 г. съобразно горните обстоятелства, а е регистрирано от органа по приходите на 01.06.2016 г. Във връзка с горните констатации за достигнат оборот за задължителна регистрация през м. 01.2016 г. съдът е приел, че лицето дължи данък за извършените от него доставки към „Б. Б“ ЕООД за периода от 29.02.2016 г., датата, на която е следвало да се регистрира, до 01.06.2016 г. когато е било регистрирано. Установил е, че в този период ревизираното дружество е издало към „Б. Б“ ЕООД общо 6 бр. фактури, всички за префактурирани разходи за консумативи - вода, електроенергия, телефон, за които също е установено в ревизията, че представените от ревизираното лице и от получателя екземпляри не са идентични и тези на получателя са с посочен на отделен ред ДДС. Въз основа на относимата към спора практика на СЕС и като е съобразил безспорния факт, че договорите за доставка на електроенергия и вода са сключени от ревизираното лице и на негово име са партидите за комунално-битови услуги при доставчиците им, съдът е приел, че ревизираното лице купува тези доставки, получава ги и впоследствие като наемодател доставя услугите по тях на наемателя „Б. Б“ ЕООД, който се явява краен ползвател. С оглед изложеното е приел за правилен изводът на приходните органи, че ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки по посочените фактури поради което законосъобразно с ревизионния акт на дружеството е начислен допълнително ДДС.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, с предмет услуги - СМР, издадени от „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД съдът е приел, че ревизираното лице не е опровергало констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки. Мотивирал се е, че от сключените с двамата доставчици договори не се установява обекта, на който е следвало да се извършат СМР, тъй като в договора с „Коро груп“ ЕООД е посочено само сграда „Рила стил“, а в договора с „Профил комерс“ ЕООД не е посочен изобщо обект за работа. Посочил е, че такъв не се установява и от приемо-предавателните протоколи. Като е анализирал съдържанието на офертата към договора с „Коро груп“ ЕООД е приел, че се касае за специфични СМР, за които няма доказателства кой и кога е извършил, нито с какви технически средства. Възприел е констатациите на приходните органи, че част от лицата, за които се представят сключени граждански договори са били собственици и управители на много други дружества, а същевременно в представените договори не е посочено лицата каква дейност ще извършват, на кой обект и на каква длъжност се назначават. Относно „Профил комерс“ ЕООД съдът е съобразил, че съгласно сключения договор се касае за специфични дейности, изискващи изпълнението им от лица със съответна квалификация, с каквито няма данни доставчикът да разполага, а също и че доставката включва стоки, за които не е изяснено за чия сметка са, от кого са доставени, къде и в какво количество са били вложени.

Съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи с категоричност, че именно тези доставчици са извършили процесните услуги. В подкрепа на това становище е коментирал и заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните и кредитирана от съда, която след сравнение на констатираните при огледа на обекта СМР и тези, записани в приемо-предавателните протоколи е дала заключение, че не може да се посочи кой точно и кога е извършил СМР в изследвания обект.

Съдът е коментирал и установеното от приходните органи отразяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и плащането в брой по тях и е приел, че след като не е извършена проверка при доставчиците и няма данни как и дали са отразени доставките при тях, съответно налични ли са същите документи, осчетоводяването на фактурите от ревизираното лице е ирелевантно за реалността на доставките. В заключение е приел, че доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на спорните доставки няма, поради което законосъобразно е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Относно допълнително начисления ДДС:

Настоящата инстанция счита, че съдът правилно е установил фактите в тази част на спора и въз основа на тях при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е формирал правилни и обосновани правни изводи.

За наличието на предпоставки за задължителна регистрация на касатора по ЗДДС и моментът, в който това обстоятелство е настъпило в касационата жалба не се излагат възражения.

Касаторът оспорва извода на съда, че ревизираното дружество има качеството на доставчик по отношение на битовите услуги, като твърди, че само префактурира разходите за тях към ползвателя на имота, поради което не следва да бъде начислявано ДДС по тези фактури. Изложените възражения са неоснователни.

Правилен и съобразен с приложимата поради сходство във фактите практика на СЕС, последователно възприета и от ВАС, е изводът на съда, че в случая следва да се приеме, че ревизираното лице е доставчик на битови услуги за електроенергия, вода, телефон, събиране на отпадъци и др. на наемателя „Б. Б“ ЕООД. Безспорно е, че ревизираното дружество е страна по договорите с доставчиците и на негово име са партидите, поради което именно ревизираното лице купува посочените доставки за недвижимия имот, който отдава под наем. Разходите за консумативи се извършват от него. Впоследствие лицето, като наемодател, доставя получените комунални услугите на наемателя, който е техен пряк ползвател. Правилно е посочил съда, че след като ревизираното лице е получател по доставките на битови услуги, касаещи собствения му имот, отдаден под наем, то разходите за тези услуги се извършват от негово име, а лицето се явява и техен доставчик към наемателя. По тези съображения настоящият състав приема, че ревизираното дружество е извършило облагаеми доставки по спорните 6 бр. фактури с получател „Б. Б“ ЕООД. С оглед изложеното и като съобрази установеното, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законовия срок настоящият състав счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС при определяне на данъчните задължения на лицето за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация до действителната регистрация на задълженото дружество. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД:

Осъществяването на доставките на стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатацията в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС.

След обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция, защо приема, че касаторът не е получател по издадените от „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД фактури с предмет СМР.Пципно правилно е изложеното от касатора в касационната жалба, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не следва да се отразява върху признаването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, но в случая неоснователно касаторът счита, че това е основният мотив на съда. Доколкото се касае за услуги - СМР, тяхното изпълнение безспорно изисква наличие на работници, които да ги извършват, като част от дейностите, както е посочил и съдът, са със специфичен характер и изискват съответна квалификация. Поради това, правилно съдът се е позовал и на липсата на данни за кадрова обезпеченост на двамата доставчика, която е преценил съвкупно с останалите доказателства по делото. Същевременно, съдът е изложил, че не е доказано действителното изпълнение на пряката доставка, като основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В представените към фактурите договори и приемо-предавателни протоколи не е посочен обект, за който се отнасят, къде точно са изпълнени услугите. Такъв няма и в гражданските договори на „Коро груп“ ЕООД с лицата, които се твърди, че са изпълнили услугите. Това съществено обстоятелство е останало неизяснено и от съдебно-техническата експертиза по делото, от чието заключение се установява, че на изследваното място са осъществени дейности от вида на описаните във фактурите на двамата доставчика, с констатирани разлики в обработената площ при единия, но не може да се посочи кой точно и кога е извършил СМР в изследвания обект. От страна на ревизираното лице също не е посочена информация за местонахождението на обекта, на който би следвало да се извършат СМР, как са използвани или ще бъдат използвани спорните доставки за дейността на дружеството.

С оглед изложеното правилно решаващият съд е приел, че в случая не е установено наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС с предмет СМР от посочените доставчици, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по издадените от „Профил комерс“ ЕООД и „Коро груп“ ЕООД фактури.

В касационната жалба се твърди, че съдът е потвърдил установените с ревизионния акт задължения за ДДС за данъчния период м. 01.2017 г., без да изложи мотиви за това. Настоящата инстанция констатира, че съдът действително е пропуснал да се произнесе отделно за посочените допълнително установени задължения, но този пропуск не е съществен. Спорните задължения в размер на 3 318.93 лв. са декларирани лично от задълженото лице като ДДС за внасяне, с подадена от него в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справка-декларация. С ревизионния акт само е констатирано, че сумата не е погасена в срок, поради което същата е включена като задължение и е определена дължимата лихва за просрочие в размер на 38, 72 лв. Доколкото се касае за задължения, които ревизираното лице само е декларирало, но невнесло в срок, няма основание за отмяната им.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 092, 67 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4152 от 18.06.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 11758 по описа за 2017 г. на съда.

ОСЪЖДА „Куадрига“ ЕООД, ЕИК 203722052, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Суходол“, ул. „Х. А“ № 4, да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски за касационното производство в размер на 1 092, 67 лв. (хиляда и деветдесет и два лева и 67 ст.).

Решението е окончателно.