Образувано е по касационната жалба на А.Р, [населено място] против решение № 252/8.11.2019 г. по адм. д.№ 192/ 2019 г. по описа на Административен съд-Ямбол. Иска отмяна на решението като неправилно с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твъррди, че умъртвените животни са заплатени при идентични цени с животни на стопани, които не разполагат със сертификат за биологично животновъдство. И в административното производство и пред съда е навела твърдения, че притежаваните животни не са от специална селекция, но са отглеждани при спазване на изисквания за биологично животновъдство по смисъла на Ррегламент /ЕО/№834/2007, което обосновава основателността на претенцията за по-високото обезщетение. Изслушаната от съда експертиза е некомпетентна, а Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е неприложима. Иска отмяна решението и на административния акт за обезщетение и връщане на преписката за определяне на по-високо обезщетение .

Ответникът директорът на Областна дирекция по безопасност на храните оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата против акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 21.06.2018 г. от директора на ОДБХ-Ямбол, съдът е приел, че обезщетението от общо 26 240 лв. за 138 дребни преживни животни е издаден в съответствие с чл. 148, ал. 1 и чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, като в случая няма данни за селекция и специален начин за отглеждане на животните под селективен контрол, нито доказателства за произход на животните, няма документация за производство на козе мляко като биопродукт, нито за родени във фермата и продадени ярета като биопродукт. Само сертификат за биологично производство без други доказателства, не е основание за присъждане на по-високо обезщетение като размер.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, редакция ДВ бр. 58/2017 г., действала към момента на издаване на административния акт обезщетението за животни се определя по два начина:

1/ по т. 1 по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта или

2/ по т. 2 по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка.

Видно от подаденото заявление на 25.06.2018 г. жалбоподателката е искала обезщетение само за убитите животни като е посочила, че същите са отглеждани по био метод и стойността им е по –висока от средната цена на килограм живо тегло. В справката за животни са попълнени на 20.06.2018 данни за 160 кози, от които 150 майки с описани ушни марки, в справката за налични животни към 21.06.2018 г. са посочени 160 кози, М-8 бр. породи „местна“ и „българска бяла млечна“. От протокола за загробване от 21.06.2018 г. е видно, че са загробени като вид и брой със съответните идентификационни номера 138 животни, от които 108 бр. кози и 30 бр. ярета. Актът за обезщетение носи датата 21 юни, като в него са описани кози, ярета и 8 пръча. Козите са оценени по 190 лв., пръчовете по 380 лв., а ярета общо като живо тегло 538 кг с цена 4200 лв. Приложени са разходни ордери №245 и №280/ 17.07.2018 г. за сумите от 24 730.64 лв. и 1509.36 лв. Представен е сертификат на оператор „Космосерт“ АД по чл. 29, пар. 1 от Регламент /ЕО/№834/ 2007 г. и чл. 68, пар. 1 от Регламент /ЕО/№889/2008 за период от 20.12.2017 г. до 19.12.2018 г. за биологични кози и биологично козе мляко, както и писмо от 26.11.2018 г. за предсрочно прекратяване на договор BLG7800235, считано от същата дата.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна комбинирана експертиза със зооинженер и счетоводител, които посочват, че не са им представени документи за продадено сурово мляко от жалбоподателката и месо и за направени разходи за био производство, според НСИ през второто тримесечие на 2018 г. цените на ярета до 6 месечна възраст е 4500 лв./тон, за угоени кози е 1525 лв./тон и за сурово козе мляко 640, 20 лв./х. л. При най-високи пазарни цени един бр. коза е 150 лв., пръч 350 лв., а яре 5.00 лв./кг. Определят оценка за убитите животни в размер на 20 290 лв. за 101 кози, 7 пръча, 30 бр. ярета.

Приетите за установени факти от съда съответстват на представените по делото писмени и гласни доказателства, каквото гласно доказателство се явява съдебната експертиза. Спазена е процедурата по чл. 147 от ЗВМД, редакция ДВ бр. 14/ 2016 г., като обезщетението е с правно основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. По делото е представен сертификат за биологично производство по Регламент /ЕО/№834/ 2007 г. за период, който обхваща и момента на убиване на животните на 21.06.2018 г. За размера на обезщетението това е ирелевантно. Законодателят е определил два начина за обезщетяване. С чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е уредено обезщетяване на животни, за които се прилага развъдна програма одобрена от МЗХГ или от друг компетентен орган на друга държава членка. Биологичното отглеждане на животни не попада в понятието „развъдна програма“. Развъдните програми са регламентирани в чл. 29 от ЗЖ (ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО), Регламент /ЕС/2016/2012 г. на ЕП и на Съвета от 8.06.2016 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни. Съдържат характеристика на породата, линията или хибрида, селекционни (контролирани) признаци, развъдна и генеалогична структура на породата, фактори на развъдната политика, методи за контрол на признаците – обект на селекция, методи за оценка на развъдната стойност, методи на развъждане, географски обхват и др. Докато биологичното животновъдство е предмет на регламентиране с Регламент /ЕО/ № 834/2007 и съгласно съображенията към него урежда спазването на високи стандарти на благосъстояние на животните, удовлетворяване на специфичните за съответния вид поведенчески потребности на животните, управляване на здравето с профилактика на заболяванията, обръщане на особено внимание на условията за отглеждане, животновъдните практики и гъстота на животните. Изборът на породите е съобразен с тяхната способност за приспособяване към местните условия. За биологично животновъдство се издава писмено доказателство по чл. 29 от Регламента, което позволява поне идентификация на оператора, който е обект контрол, вида на гамата на продуктите, както и периода на валидност. Такова писмено доказателство е представено, но за основанията за определяне на обезщетението се явява неотносимо, тъй като не доказва отглеждане на животни, за които се прилага развъдна програма.

Не са представени и никакви доказателства за унищожаване на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, поради което не е налице основание за обезщетение по чл. 8 от НАРЕДБА за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

В случая размерът на обезщетението дори надвишава средните пазарни цени по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, на което основание е определено обезщетението .

Предвид изложеното решението на съда е правилно, а съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК следва да се имат предвид мотивите към първоинстанционното съдебно решение. Като взе предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252/ 8.11.2019 г. по адм. д.№ 192/ 2019 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно.