О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 514

София, 04.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №3462/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. Б.“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат Л. Ц., срещу въззивно решение №118 от 16.04.2025 г. по в. гр. д. № 77/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 995 от 22.11.2024 г. по гр. д. № 2743/2024 г. на Районен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. Д. Н. против „Б.“ Е. с универсален правоприемник „В. България“ ЕАД, конституиран в процеса, искове по чл. 66, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 13 281 лв., представляваща обезщетение по т. 9 от допълнително споразумение № 2639/01.04.2017 г. към трудов договор № 979/10.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 223, 85 лв. – лихва за забава за периода от 08.05.2024 г. до 19.06.2024 г. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Н. Д. Н., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Й. М., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените...