Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна - практика” – гр. В., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1501/18.07.2019г., постановено по адм. дело № 296/2019г. по описа на Административен съд -Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317001522-091-002/20.09.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 425/08.12.2017г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Н.Н от [населено място], област В. са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер, представляващ разликата над 21030.86 лв. до 25 474 лв. и за 2015 г. в размер, представляващ разликата над 20190.70 лв. до 26 385 лв, както и срещу Решение № 1671/ 03.09.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна неточност в абзац втори на диспозитива на Решение № 1501/18.07.2019 г. по същото дело.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че надвнесеният от ревизирания годишен авансов данък на ЕТ и съответните лихви за 2014 и 2015г. в общ размер от 10 637.57лв. е прихванат с установените с РА задължения, в резултат на което точно са определени размерите на общо дължимия данък и лихви за забава. Относно решението за поправка сочи, че съдът е разменил размера на главниците по отхвърлената и уважена част от жалбата, поради което неточно е определил размера на прилежащите лихва за забава. В подкрепа на тезите се излага подробни доводи в касационните жалби и претендира отмяна на двете решения в атакуваната им част, отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Н.Н от [населено място], област В., не изразява становище по основателността й.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството по адм. дело № 296/2019 год. по описа на Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на РА № Р-03000317001522-091-002/20.09.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 425/08.12.2017г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който на Н.Н от [населено място], област В. са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 25 474 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 109.76 лв. и за 2015г. – 26385 лв. главница и 2838.50лв. лихви за забава.
За да достигне до извод за частична незаконосъобразно на оспорения РА, съдът е приел следното от фактическа и правна страна :
Ревизираният е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС, като за периода 2011, 2012 и 2013г. доходът му от стопанска дейност е обложен по реда на чл. 26 ЗДДФЛ. За 2014 и 2015г. физическото лице, регистрирано като земеделски производител, не е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ, с оглед на което органите по приходите са приели, че облагаемият доход на ревизирания подлежи на облагане по общия ред на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Въз основа на декларираните от лицето данни в ГДД са определени данъчни основи по реда на чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 254 742.27 лв. за 2014г. и 264 727.07 лв. за 2015г., а от там и размерите на допълнително дължимите данъци и лихви за забава.
След съпоставка на твърденията и възраженията на страните, първостепенният съд е приел, че между страните не е спорно, че ревизираният не е подал декларация по чл. 29а ЗДДФЛ в законоустановения срок, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са приложили реда по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, респективно - са определили данъчната основа на основание чл. 17 ЗДДФЛ.
Същевременно, АС - Варна е констатирал, че при така формираните данъчни основи неточно са определени размерите на дължимите за 2014 и 2015 г. данъци поради допуснати грешки при пренасянето на констатациите от обстоятелствената част на РД в таблицата с предложенията за установяване на задължения. Приел е, че при определяне на размера на дължимите данъци не са приспаднати посочените в РД и РА суми на надвнесения от ревизирания авансов данък за съответния данъчен период, в резултат на което за 2014 г. размерът на установения данък следва да се редуцира със сумата от 4 443.14 лв., а за 2015г. със сумата от 6194.40 лв. След приспадането решаващият състав е достигнал до извода, че РА е незаконосъобразен в частта, с която за 2014 год. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер над 21 030.86 лв. и за 2015г. в размер над 2019-.70 лв.
Настоящият касационен състав намира, че в обжалваната му част решението на АС - Варна е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Основателно касаторът поддържа, че изводите на първостепенния съд не са съобразени с Раздел II от РА,с който е извършено прихващане на установените задължения по Раздел I по видове и периоди. Размерите на надвнесения от ревизирания годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г и 2015г., възлизащи съответно на 4 443.14 лв. и 6194.40 лв., са прихванати от размера на общо установеното задължение по Раздел I в размер на 77 050.18 лв., в резултат на което установените задължения за довнасяне, посочени на стр. 39 от РА, са определени на сумата от общо 64 412 лв. / 77 050.18 – 10 637.54 лв./ Ето защо, неправилно решаващият състав е приел, че следва със сумите от 4 443.14 лв. и 6194.40 лв. да се редуцират размерите на установените в Раздел I от РА данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и в резултат на това е отменил РА за горницата над получената по този начин разлика. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстнацинният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА и в тази му част бъде отхвърлена.
Неправилно е и решението за поправка на „очевидна неточност“ № 1671/ 03.09.2019г., с което е коригиран абзац втори от диспозитива на Решение № 1501/18.07.2019г. Решението за поправка е постановено в изпълнение на разпореждане от 22.08.2019г. на Председателя на Осмо отделение на ВАС, указващо, че отхвърлителната част на Решение № 1501/ 18.07.2019г. не е посочен размера на лихвите върху главниците.
При съпоставката на обективираната от съда воля в основното решение с тази, изразена чрез съдебния акт за неговата корекция настоящият състав констатира, че АС - Варна неточно е посочил както размера на главниците, така и на лихвите, за които допуска поправка. Цитираният в решение № 1671 размер на главницата от 4 431.14 лв. не съответства на размера, спрямо който първоначално съдът е отхвърлил жалбата. Това е частта, за която с абзац първи, РА е отменен / 25 474 лв.- 21.030.86лв./, а до размера от 21 030.86 лв. жалбата е отхвърлена. Аналогично, за 2015г. РА е отменен не за сумата от 6 194.30 лв., а за разликата над 20190.70 лв. до 26 385 лв., като до сумата от 20 190.70лв. оспорването на РА е отхвърлено. Ето защо, като е приел, че е допусната посочената очевидна неточност в абзац втори на решението, първоинстанцинният съд е постановил неправилно решение за поправка, което следва да се отмени.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 324.22 лв. плюс още 829.45 лв. за първоинстанционното производство с оглед отменената от настоящата инстанция част от обжалваното решение, или общо сумата от 3153.66лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1501/18.07.2019г., постановено по адм. дело № 296/2019г. по описа на Административен съд -Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317001522-091-002/20.09.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 425/08.12.2017г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н от [населено място], област В. срещу Ревизионен акт № Р-03000317001522-091-002/20.09.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 425/08.12.2017г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Н.Н са установени задължения по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 година в частта, представляваща разликата над 21 030.86 лв. до 25 474 лв., ведно със следващите се лихви за забава и за 2015г. в частта, с представляваща разликата над 20 190.70 лв. до 26 385 лв. главница и следващите се лихви за забава.
ОТМЕНЯ Решение № 1671/ 03.09.2019г. по адм. дело № 296 по описа за 2019 година на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Н.Н от [населено място], област В. да заплати на НАП сумата от 3 153.66 лв. / три хиляди сто петдесет и три лв. 0.66 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.