Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.М, от [населено място] против решение № 39 / 26.03.2019 година, постановено по административно дело № 20 / 2019 година по описа на Административен съд – Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Видин, чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че касаторът няма трудови правоотношения с „КРЕЗ“ ЕООД и не е осигурявана. Тези изводи намират опора в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, ценени от съда по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК. Паричното обезщетение за временна неработоспособност е недобросъвестно получено, предвид показанията на свидетеля Николов, че подписът върху трудов договор не е негов и че счетоводна кантора „Бдинконсулт“ ООД, в която е работила В.М обслужва „КРЕЗ“ ЕООД по договор от 01.06.2015 г. и касаторката е имала достъп до документите на дружеството. Фактите на липса на основания по чл. 10 от КСО за получаване на осигурително плащане и на недобросъвестност са установени от административния орган и съда обективно и пълно. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла...