Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Д" ЕООД, депозирана адв.. Ж против решение № 3995 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5486 по описа за 2018 г. на Административния съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221017004671-091-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден с решение № 629/08.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Селекта ЕС“ ЕООД, „Д. Д“ ЕООД и „М. П БГ“ ЕООД. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че реалността на доставките се удостоверява от представените договори, протоколи за предаване и други стокови, транспортни, платежни и счетоводни документи. Счита, че неустановяването на обстоятелства за произхода на стоката, както и непълната документация относно предходни доставки не води до извод, че процесните доставки не са били реално получени. Моли решението на Административен съд София-град да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочената част.

Ответникът по касация – Дирекция на „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в...