1№ 132/04.03.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3529 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 24.07.2020 г. по гр. д. № 130/ 2020 г., с което Окръжен съд – Монтана, изменяйки решение № 355/ 28.11.2019 г. по гр. д. № 624/ 2018 г. на Ломски районен съд, е осъдил „Хъс“ ООД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. К. М. сумата 120 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г., а на Г. Г. Н. сумата 150 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., съответно съпруг и баща, настъпила на 30.07.2016 г. вследствие на трудова злополука от 25.07.2016 г.

Решението се обжалва от „Хъс“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси (вторият – конкретизиран и уточнен, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Как се съотнася понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ към съзнаваната небрежност (самонадеяността) като форма на вината по смисъла на НК? 2. Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които ответникът е обосновал своето възражение, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който...